Синдромът на Алиса в страната на чудесата или какво е да имаш изкривено възприятие за размерите на собственото си тяло

Има различни синдроми, които малко или много оказват въздействие върху начина ни живот. Някои от тях – синдром на хроничната умора и Стокхолмски синдром – са познати на повечето от нас, докато други, като синдрома на Питър Пан, са известни на малцина. Сред по-малко популярните е и синдромът на Алиса в страната на чудесата, който засяга възприятието на размерите на собственото тяло и обектите от заобикалящия свят.

Името на състоянието, известно също като синдром на Тод, е логично, имайки предвид, че Алиса се уголемява и смалява в книгите на Луис Карол, но опитът на хората е различен. Невропсихиатричното състояние, което често засяга зрението, чувството за осезание и възприятието за собственото тяло, се израства, но при малцина симптомите се запазват и в зряла възраст. Такъв е случаят и с Джилиан Харис, която в продължение на години се бори със стряскащи халюцинации, свързани с уголемяване на части от тялото.

>>> Синдромът на Алиса в страната на чудесата и откриването му като медицински проблем

Един нереален свят

Джилиан Харис е едва на шест години, когато се сблъсква с първия странен епизод в живота си. „Докато чаках да заспя, изведнъж се почувствах така, сякаш леглото ми беше огромно, а аз бях мъничка и неспособна да се движа.“

Неприятното усещане се повтаря няколко пъти, поради което Джилиан решава да сподели с майка си, според която случилото се е просто сън. Но подобни епизоди продължават да се случват, като с годините те стават все по-тежки, включващи дори припадъци. „Веднъж бях по средата на изпита си по английска литература, когато припаднах, това беше може би най-ужасяващото нещо, което ми се е случвало до този момент.“

Experience: I have Alice in Wonderland syndrome https://t.co/vzaM4fs5zn

— Guardian Saturday (@GdnSaturday) August 19, 2023

Когато е на 16 години, на Джилиан е поставена диагнозата темпорална епилепсия, наричана по-често абсанс епилептични пристъпи – припадъци, чиято основна характеристика е появата на епизоди на краткотрайна загуба на съзнанието, понякога съпроводено с втренчване. Въпреки това специалистът не може да обясни по-странните симптоми, като например чувството, че ръцете й се разширяват, а стаята се смалява.

„Бях убедена, че ръцете ми са достигнали размера на слонски крак. Когато ги гледах, виждах, че нищо не се е променило, но мозъкът ми оставаше убеден, че са огромни и не могат да функционират правилно. Чувството е сякаш две части на мозъка ми спорят помежду си. Рационалната е категорична, че всичко е наред, но другата нашепва, че ръцете ми са огромни и не мога да се движа. Сърцето ми биеше по-учестено, не можех да се концентрирам върху нищо друго, което се случва, и на моменти се потях обилно.“

С годините Джилиан се научава да запазва спокойствие, въпреки че смущаващите халюцинации се проявяват в неудобни моменти. „Веднъж се случи точно когато шефът ми поиска да види свързана с работата публикация в Instagram на телефона ми. Бавно започнах да усещам как ръцете ми се уголемяват. Не успях да докосна екрана на телефона, защото пръстите ми изглеждаха по-големи от него. Не можех да говоря. За щастие телефонът му иззвъня и излезе, давайки ми време да се справя с проблема.“

Епизодите на халюцинации при Джилиан са по-чести в моментите на стрес – при организацията на сватбата й и след като баща й получава инсулт. Въпреки това тя се опитва всячески това да не влияе на живота й. „Понякога пропусках спирката си, когато пътувах с метрото, но никога не съм се чувствала в опасност.“

Облекчението да разбереш, че не си сам

Едва през 2016 г., когато е на 48 години, Джилиан се запознава с нов специалист – първият, който не отхвърля по-странните й симптоми. Именно той е човекът, който предполага, че симптомите се дължат на синдрома на Алиса в страната на чудесата. По време на срещата той й обяснява, че това е рядко неврологично заболяване, което временно изкривява начина, по който човек възприема собственото си тяло или околния свят. Да разбереш истината след 40 години на съмнения и терзания е голямо облекчение за Джилиан, тъй като потвърждава, че през всичките тези години не си е измисляла и че не е сама.

>>> Естество на синдрома на Алиса в страната на чудесата

„На много малко хора споделих за поставената ми диагноза, тъй като някои си мислят, че си измислям, или дори се смеят. Откакто лекарството ми за епилепсия беше променено през 2019 г., не съм имало повече епизоди. Научих се обаче да живея с очакването, че халюцинациите могат да се върнат по всяко време.“