Неизлечимо болни хора пътуват до места, където евтаназията е разрешена

Понякога неизлечимо болни пациенти желаят да се откажат от назначеното им лечение, което не облекчава страданието, а само удължава агонията им. Невъзможността за изцеление е причина за търсене на варианти за прекратяване на непоносимите мъки. Мнозина откриват решение в асистираното самоубийство, известно още като евтаназия. Сред тях е и Франсин Милано, която през 2023 г. е диагностицирана повторно с рак на яйчниците – заболяване, което смята, че е преборила преди 20 години.

„Реших, че асистираното самоубийство е вариант за мен“

След като Франсин Милано чува диагнозата, тя предприема две пътувания от дома си в Ланкастър (щата Пенсилвания) до Върмонт. Целта й не е да кара ски, да се разхожда или да се любува на забележителностите, а да уреди смъртта си.

„Наистина исках да поема контрол над начина, по който ще напусна този свят.“, споделя 61-годишната жена. „Реших, че това е вариант за мен.“

Когато в началото на 2023 г. научава, че болестта й е нелечима, Милано няма много опции. Единствените варианти пред нея са да пътува до Швейцария или да се премести да живее в един от десетте щата, в които асистираното самоубийство е законно. През май 2023 г. обаче Върмонт премахва изискването за пребиваване на територията на щата, а два месеца по-късно същото се случва и в Орегон. Това значително улеснява 61-годишната жена.

„Правилата са неоправдано бреме за хората, които вече страдат“

Въпреки ограничените възможности и предизвикателствата – като намирането на лекар и на подходящо място, както и продължителното и тежко пътуване – десетки хора пътуват до двата щата, отворили врати за неизлечимо болни пациенти, желаещи да сложат край на живота си с помощта на медицинско лице.

>>> Лекар за асистираното самоубийство: Стресиращо е да убиеш някого

По данни на Министерството на здравеопазването на Върмонт най-малко 26 души са пътували до щата в периода от май 2023 г. до юни 2024 г., за да се подложат на евтаназия, което представлява почти 25% от докладваните случаи на асистирано самоубийство. В Орегон за същия период са регистрирани 23 души или малко над 6% от общия брой лица, подложили се на евтаназия.

„Но само защото пациентите са готови да пътуват, не означава, че е лесно или че получават това, което желаят.“, коментира онкологът Чарлз Бланке, чиято клиника в Портланд е посветена на грижите за неизлечимо болни. „Законът е доста строг относно това, което трябва да се направи.“

Както в другите щати, които разрешават асистираното самоубийство, Орегон и Върмонт изискват пациентите да бъдат оценявани от двама лекари. Трябва да им остава по-малко от шест месеца живот, да са психически здрави и физически способни да приемат нужните лекарства. Освен това резултатите от оценката трябва да бъдат прегледани в конкретния щат.

„Подобни правила обаче създават неоправдано бреме за хората, които вече страдат.“, коментира Пег Сандийн, главен изпълнителен директор на организацията „Смърт с достойнство“.

Даяна Барнард, специалист по палиативни грижи във Върмонт, споделя, че състоянието на някои пациенти се влошава или нямат сили да пътуват. „Това изисква хората да използват значителна част от енергията си, когато наистина заслужават да имат опция по-близо до дома си.“, допълва специалистът.

Антропологът Анита Ханинг, която интервюира десетки неизлечимо болни пациенти, докато пише книгата си "The day I die: The untold story of assisted dying in America", споделя, че не очаква федералното законодателство да уреди проблема скоро.

Период на изчакване

Въпреки че в Орегон има повече възможности от Върмонт, 61-годишната жена избира деветчасовото пътуване с кола до Бърлингтън (град във Върмонт), тъй като е по-малко изтощително за нея. При първото й посещение през май 2023 г. организирането на пътуването е ключово, тъй като тя знае, че трябва да се върне отново. Намерението й обаче е при следващото си посещение да поиска лекарството. По закон трябва да й го предоставят най-рано 15 дни след заявеното желание за получаването му.

Периодът на изчакване е стандартен, за да се гарантира, че човек има това, което Барнард нарича „време за обмисляне на решението“, въпреки че според нея повечето хора вече са го направили. Този период обаче често се оказва труден за пациентите, тъй като са далеч от своя дом и семейство.

Бланке споделя, че има пациенти от Орегон, на чиято смърт присъстват десетки роднини, но хората, живеещи извън щата, обикновено са придружени само от един човек. Намирането на място, на което да сложат край на живот си, обаче може да бъде проблем, тъй като в голяма част от домовете за възрастни хора и лечебните заведения не се извършва евтаназия.

Когато Орегон премахва изискването си за пребиваване на територията на щата, Бланке съставя списък с квартири, които могат да бъдат използвани за тази цел.

Възможност да сложиш край на живота си

През последната една година състоянието на Милано е сравнително добро, поради което не се налага да търси място, където да изживее последните си мигове, тъй като не отговаря на изискването за по-малко от шест месеца живот.

През юни 2024 г. тя отново посещава Върмонт, за да проведе консултация с лекарите, от чиято оценка зависи дали ще бъде одобрено желанието й за подновяване на процедурата. За тази цел Милано и нейна приятелка пътуват шест часа, за да пресекат щатската граница и да се свържат с екипа по Zoom.

 „Не знам дали проследяват местоположението на пациентите или IP адреса, но се страхувам, че може да е проблем, ако се намирам извън щата.“, споделя Милано.

Това обаче не е всичко, което я плаши. Тя се притеснява, че е възможно състоянието й да се влоши толкова, че да не може да се върне във Върмонт, когато е готова да умре. И дори да успее да стигне дотам, Милано не знае дали ще има смелостта да вземе лекарството.

Около една трета от хората, одобрени за асистирана смърт, не предприемат тази стъпка, казва Бланке. За тях често е достатъчно да знаят, че имат възможността да сложат край на живота си, когато поискат.