Лекар за асистираното самоубийство: Стресиращо е да убиеш някого

Първото одобрение на принципа за легализиране на асистираното самоубийство в юрисдикциите на Обединеното кралство през ноември сигнализира за спешна необходимост от разбиране на последиците от подобно законодателство върху здравните специалисти.

Споразумението на парламента в Джърси, част от Нормандските острови, гласящо, че асистираната смърт трябва да бъде разрешена при ограничени обстоятелства, е причина за изготвянето на законодателство по въпроса преди провеждането на дебат през 2023 г.

Обсъждането на тази възможност в Джърси е първото по рода си на Британските острови, но е част от по-широко международно движение за официално разрешаване на някаква форма на асистирана смърт. Правителствата на Австралия, Германия, Ирландия, Португалия, Испания и Нова Зеландия вече са изготвили законодателство в подкрепа на практиката. Като се има предвид тази инерция и промените в Джърси, перспективата други британски юрисдикции да разрешат асистираното самоубийство със закон изглежда все по-вероятна.

Тъй като въпросът в момента е кога, а не дали, ще бъде въведено законодателство за подпомагане на асистираната смърт във Великобритания, трябва да признаем практическите предизвикателства, които могат да дойдат с въвеждането на такива мерки. Това включва разглеждане на това как и дали здравните специалисти ще участват в тази практика, както и ефекта върху тях.

Безпокойство сред здравните работници

Няколко изследователски проучвания върху асистираната смърт, проведени от учени от Университета в Ланкастър, подчертават практическите и етичните предизвикателства пред здравните специалисти. Интервюта, проведени с практикуващи лекари по време на изследванията, често разкриват безпокойство сред голяма част от здравните работници по отношение на тази практика.

В Нидерландия, където асистираното самоубийство и евтаназията са разрешени, здравните работници, помагащи на неизлечимо болни пациенти да сложат край на живота си, описват практиката като емоционално натоварваща, особено за специалистите с по-малко опит. Дори когато медиците са обучени да оказват подкрепа, някои смятат, че могат да участват в само един или два случая на асистирана смърт годишно.

Лекар, интервюиран по време на проучването, казва: „Имах колежка, която сподели, че не може повече, защото дори и да подкрепяш асистираната смърт, практиката се превръща в тежест. Стресиращо е да убиеш някого“.

Някои здравни работници в проучването дори кандидатстват за работа на места, където не се прилага асистирана смърт. Други пък взимат участие, но са съгласни, че самоубийството, подпомогнато от лекар, не е нормална смърт.

В Швейцария асистираното самоубийство е по-скоро граждански, отколкото медицински акт, който се извършва предимно от асоциации, насърчаващи достъпа до доброволна смърт, а не от здравен екип. Проучване, включващо лекари по палиативни грижи в Швейцария, показва, че обучението на медиците относно възможните отговори на молби за асистирано самоубийство е само формалност, което води до безпокойство. Липсата на ясно определени роли или обучение също означава, че отговорите се оформят от лични ценности, а не от предпочитанията на пациента.

Интервюта, проведени с персонала на хоспис във Вашингтон, САЩ, където е разрешена форма на асистирана смърт, разкриват, че лекарите са се сблъскали с различни видове самоубийства, което ги е накарало да се чувстват безсилни да ги предотвратят.

Здравните специалисти често трябва да преодоляват безпокойството си от участието в асистирано самоубийство, докато се опитват да зачитат желанията на пациента.

Има практически действия, с които лекари участват, като издаване на рецепти за смъртоносна инжекция и попълване на формуляри, доказващи терминалното състояние на пациента. В някои държави, като Нидерландия, това се управлява внимателно, но именно актът на прилагането на смъртоносната инжекция е най-труден.

Подкрепа за медиците

Здравните специалисти също се нуждаят от подкрепа. Разрешението на медицинските сестри, взели участие в асистирана смърт, да се приберат по-рано, е обичайна практика.

Всички законодателни органи трябва да обмислят варианти за подпомагане на здравните специалисти, преди да вземат решение за въвеждане на асистираната смърт в здравеопазването. Трябва да бъде разгледано образованието на здравните специалисти, което понастоящем обръща оскъдно внимание на палиативните грижи.

Независимо дали става дума за граждански акт, какъвто е случаят в Швейцария, или за медицински, както е дефинирано в много други юрисдикции, асистираното самоубийство има последствия за здравните специалисти, които участват в извършването му. Те трябва да бъдат разгледани и планирани преди въвеждането на подобни закони.