Притча за селянинa и крадецa

Кесията на един селянин изчезнала безследно. Претърсил цялата къща, но не я намирал и тогава осъзнал, че го обрали. Когато прехвърлил всичко в паметта си, припомняйки си всички, които са го посещавали, решил, че няма кой друг да е, освен съседското момче. То се отбило точно преди кесията да изчезне и не било възможно никой друг да извърши кражбата.

Виждайки момчето на следващия ден, селянинът забелязал в поведението му много знаци, които потвърдили подозренията му. Съседското момче явно се смущавал от него, отбягвал погледа му и имал гузен вид. Всяко движени, всяка дума издавали крадеца.

Селянинът обаче нямал капчица доказателства и не знаел какво да прави. Всеки път, когато срещал момчето, то изглеждало все по-виновно, а селянинът бил все по-вбесен от това.

Накрая толкова бил разгневен, че решил да отиде директно при бащата на крадеца и да предяви официално обвинение. В същия момент жена му го повикала. Намерила била кесията зад леглото му.
На другия ден селянинът отново наблюдавал момчето на съседа си: нищо в поведението и жестовете му не показвало, че е крадец.

Какъв е изводът ли? Често нашият ум си играе с възприятието ни за външния свят...