Притча за времето, което прекарваме с близките си

Една жена седнала до непознат мъж на детската площадка.

– Това там е синът ми. - рекла тя и посочила към малко момче, което си играело на люлката.
- Имате страхотно момче. А това там е дъщеря ми. — отговорил мъжът и посочил сладко момиче в бяла рокля, която си играела с велосипед.
Мъжът погледнал към часовника си и извикал дъщеря си:

- Какво ще кажеш да тръгваме, Мелиса?
- Може ли още 5 минути, татко? Моля те! Само още 5 минути. — примолило се момиченцето.

Бащата се съгласил и момиченцето продължило играта си. Петте минути минали и мъжът отново викнал:

- Да тръгваме сега?
- Може ли още 5 минути? Моля те, татко! — отвърнала Мелиса.
Мъжът се усмихнал и се съгласил.

- Господи, наистина сте търпелив баща! — казала жената.
Тогава мъжът казал:

- По-големият й брат Томи беше блъснат от пиян шофьор на камион миналата година, докато играеше с велосипеда. Не бях прекарвал много време с Томи, а сега бих дал всичко за още няколко минути с него. Реших да не повтарям същата грешка с Мелиса. Тя смята, че има още 5 минути, за да покара велосипеда си. Истината е, че аз получавам 5 минути, в които да я гледам да си играе.