Притча за белия слон

Живяло някога стадо, състоящо се от 80 000 слона, което живеело в Хималаите. Лидерът на стадото бил великолепен бял слон, който имал най-милата душа. Той обичал майка си, която била незряща, от сърце и давал всичко за нея.

Всеки ден белият слон навлизал в горите в търсене на храна. Той търсел най-добрите плодове за майка си. Въпреки това, майка му не получавала храната. Това се случвало заради помощниците, които белият слон изпращал да занесат храната — те изяждали всичко. Всяка вечер белият слон се прибирал у дома и разбирал, че майка му е гладувала цял ден. Той бил изключително разочарован от стадото си.

Един ден белият слон решил да изостави стадото и да избяга посред нощ заедно с майка си. Той я завел в една планина, където намерили място в една пещера. Там щели да се приютят. Пещерата се намирала до красиво езеро, покрито от прекрасни розови лотоси.

Един ден, докато се хранел, белият слон чул силен плач. Един мъж от близкия град се изгубил и бил страшно уплашен. Той дошъл тук на гости на роднини, но не можел да намери пътя си.

Виждайки големият бял слон, човекът се изплашил още повече и започнал да бяга, колкото се може по-бързо. Но единственото, което слонът искал, било да помогне. Той попитал човека защо плаче така неутешимо. Човекът отвърнал, че вече няколко дни не може да намери пътя.

Слонът му казал да не се тревожи, защото той познавал всяка пътека тук и можел да му помогне да се прибере безопасно. След това го сложил на гърба си и го завел до края на гората, от където човекът можел да се върне в града.

Стигайки до града, човекът чул, че личният слон на Краля току-що е починал и сега се търси нов слон. Тези слухове обикаляли града, а придворните на краля карали всеки, който е чувал за красив слон, е длъжен да даде информацията си на негово височество.

Човекът бил страшно развълнуван и веднага отишъл при Краля. Разказал му за невероятния бял слон, който бил видял в планината. Освен това, той казал на Краля, че е маркирал пътя, по който е минал и може да отведе придворните до мястото, на което животното живее.

Кралят бил изключително доволен от информацията и веднага изпратил група хора, които да намерят слона. След дълго пътуване, те най-накрая достигнали езерото, намиращо се до пещерата на слона. В това време слонът събирал храна, но усетил човешкото присъствие. Той погледнал нагоре и видял, че това е същият човек, на кого помогна да намери пътя.Той осъзнал, че именно той го е предал на придворните на Краля. Слонът се натъжил, но разбрал, че ако поиска, може да убие всички тези хора, а той не бил способен да наранява никого. Затова белият слон решил да отиде при Краля с тях и да помоли да бъде освободен.

Тъй като слонът не се прибрал у дома, майка му започнала да се тревожи. Тя чула цялата врява отвън и предположила, че придворните на Краля са отвели сина й. Тя се страхувала, че може да го накарат да влезе в битка и да бъде убит. Освен това се страхувала, че няма кой да й донесе храна. Тя легнала на земята и заридала.

Междувременно синът й бил отведен в града, където бил посрещнат наистина подобаващо. Целият град бил декориран, всичко било оцветено, навсякъде имало гирлянди и цветя. Слонът отказвал дори да докосне залъците храна, които му били предоставяни. Той не отговарял на нищо, не поглеждал цветята и декорацията. Просто стоял неподвижно и изглеждал напълно отчаяно.

Придворните веднага споделили на Краля ситуацията, тъй като смятали, че слонът просто ще умре без храна и вода. Кралят се притеснил и веднага отишъл да види животното. Той предложил на слона храна от кралската маса и го попитал защо тъжи толкова. Той считал, че слонът трябва да е щастливи горд от честта, която му се е паднала — да бъде личен слон на Краля.

Белият слон отвърнал, че няма да хапне, докато не види майка си. Затова Кралят го попитал къде е тя. Животното отвърнало, че майка му се намира на мястото, където са намерили него по-рано и най-вероятно е гладна и притеснена, тъй като е незряща и няма кой да се погрижи за нея. Той отвърнал, че се страхува тя да не умре.

Кралят бил докоснат от разказа на слона и му заповядал да се върне при незрящата си стара майка и да се погрижи за нея. Слонът бил освободен. Щастливото животно се затичало към дома щастливо. Но станал още по-щастлив, когато видял, че майка му е жива. Той й донесъл храна и вода. Първоначално тя се изплашила, но след като я прегърнал, тя усетила любовта на сина си. Той й разказал за благородството на Краля, който го пуснал на свобода и че е тук, за да се грижи и да обича майка си завинаги.

Майката била истински щастлива, че Кралят е пуснал сина си. Белият слон имал възможност да се грижи за майка си го края на дните й. Когато и той самият умрял, Кралят наредил да бъде издигната статуя с неговия облик, която да символизира грижата и любовта.