Победила анорексията жена ни учи да обичаме телата си такива, каквито са

Докато жените в социалните мрежи публикуват единствено най-невероятните си снимки, на които стоят в зашеметяващи пози, никой не се замисля, че жените също стоят седнали. И обичат да го правят. Но когато са седнали, имат корем. Ето какво споделя Меган Краб в профила си в Инстаграм относно телата и стереотипите за красота:

"Вече нямаме идея как изглеждат истинските тела. И не, не истинските, които се подчиняват на това, че "истинските жени имат извивки". Истинското е в суровите, нередактирани, незамаскирани, ИСТИНСКИ тела. Тела с всички извивки, показани от всички страни, а не само от най-добрия ъгъл. Непрестанно виждаме толкова красиви пози на професионални модели, които имат "невероятни" тела и които ни карат да чувстваме нашите собствени тела като грешни. Ненормални. Грозни. Но истината е, че не съществува грешен начин да имаш тяло, въпреки всичко, което виждаме в социалните мрежи. Всеки път, когато публикувам снимка, на която се вижда коремът ми, се появява армия от хора, които са готови да ме убедят, че съм отвратителна, с нездравословно тяло, че съм недостойна. Но знаете ли какво? ПОВЕЧЕТО ЖЕНИ ИМАТ кореми, които се сбръчкват, когато седнат. Освен това имат целулит, сенки под очите, белези и петна, както и 1 милион други "несъвършенства", на които сме научени да гледаме като на проблеми. Идеята ни за красиво тяло е толкова необичайна, че повечето хора биха ме харесали на снимката ми отляво и дори може би не биха ме познали на втората снимка. Е, трудих се усилено да заобичам тялото си, както на едната, така и на другата снимка и няма да позволя на света да обрисува уникалните ми черти като недостатъци. Затова, ето го и моето съобщение към вас - вие заслужавате любовта си, независимо от кой ъгъл гледате тялото си. Красиви сте, независимо дали позирате, или не. Заслужавате да приемете всяка част от тялото си. И сте много повече от тяло."

Меган е активист и се бори за разрушаването на стереотипите за красота сред жените. Преди години тя страда от анорексия, с която успява да се пребори и сега се радва на истинското си тяло.

"Мразех се чрез диети, мразех се чрез смъкване на тегло, мразех се дори дотолкова, че на 15 години гладувах до смърт. Никое от тези неща не премахна омразата ми към себе си, само ми помогна да порасна. Толкова силно мечтаех за тялото, което НАЙ–НАКРАЯ ще ме направи щастлива. Но истината е една - не съществува магическо хапче, лекарство или диета, което да превърне омразата към нас самите в любов. Коя е най-голямата тайна, която диетичната индустрия не ни казва? Това, че щастието не се измерва във форма или тегло на тялото. Удоволствието не идва с намаляването на размера на дрехите. Любовта към себе си не идва с глад, а животът не е смъкване на 10 килограма за месец. Животът се случва и сме достатъчно ценни, за да го живеем сега. Следващият път, в който се погледнеш в огледалото, запитай се дали омразата към самия теб върши някаква работа. Попитай себе си дали си готов да прекараш целия си живот във война с тялото си, опитвайки се да го превърнеш в нещо друго. И ако чувстваш, че си преживял достатъчно в тази война, тогава знай, че е време да започнеш да се обичаш. Да си дадеш любов. Същата любов, която заслужаваше и до сега."