Пластмаса, направена от растения: да, не се шегуваме, това е бъдещето

Пластмасата е невероятно полезен материал с изключително разнообразни способности и приложения в съвременния живот.

Освен за шишета и вилици за еднократна употреба, пластмасата се използва и в медицината за изкуствени сърдечни клапи, импланти и устройства, контролирано изпускане на лекарства, специални повърхности и покрития, които отблъскват водата, органични батерии…. Списъкът е дълъг.

Но пластмасовите отпадъци, изхвърлени в океана, ще достигнат 250 милиона тона до 2025 г. и държавите по света започват вече да мислят как да се справят с този проблем.

Основна част от въпроса е, че неустойчивите пластмаси, предназначени за еднократна употреба, заемат около 40% от годишното производство. Това се равнява на около 128 милиона тона. По-голямата част от тези пластмаси имат нисък коефициент на рециклиране и не са биоразградими за приемлив отрязък от време – полипропиленът например може да се разгражда в продължение на хилядолетия.

Още по-лошо – ако тези пластмасови изделия достигнат до океана, движението на водата, заедно със слънчевата светлина могат да накарат пластмасите да се разпаднат на по-малки парченца, наречени „микропластмаса“. Наличието на микро- и макропластмаси в океана оказва разрушителен ефект върху морския живот. Евентуалният ефект върху човешкото здраве е все още неизследван в цялост.

Замърсяването на океаните е достигнало тревожни стойности...

В началото на годината бе наложена забрана на производството на козметика и продукти за лична грижа, съдържащи пластмасови микрозърна. 

Проблемът с пластмасовите отпадъци е сложен и е обвързан с растящата икономика, устойчивото развитие, социалното напрежение и рециклиращата инфраструктура в развитите и развиващите се страни. Но въпреки че всички знаем, че пластмасата замърсява природата, на малко хора е известно, че неразградимостта на материала е до голяма степен свързана с начина, по който се произвежда.

Преобладаващата част от пластмасата се изработва от нефтени продукти, което означава, че от химична гледна точка много от пластмасовите материали не съдържат кислород. Това ги прави хидрофобни и като такива бактериите и ензимите не могат да ги разградят, щом попаднат в природата.

През последните десетилетия учените и природозащитниците алармират за завишената зависимост на човечеството от ограничените нефтени залежи. Според предварителните изчисления находищата на нефт и природен газ ще бъдат изчерпани до средата на века. Поради тази причина бяха стартирани много изследвания в търсене на алтернативни източници на енергия и химикали. В частност – идеята за биоматериали, които да заместят нефтените продукти, наистина набра скорост. Устойчиви биоматериали могат да бъдат отпадъчни продукти от земеделската продукция, дървесина, храна – всъщност всеки биологичен материал, който се определя като „боклук“.

Изключително важно е, че тези естествени материали лесно могат да бъдат разградени до по-малки химични градивни елементи, наречени „платформени молекули“, които пък от своя страна могат да се използват за направата на полезни химикали, включително пластмаса.

Градивните елементи на природата

Центърът за зелена химия към университета в Йорк, Великобритания, работи с индустрията, произвеждаща пластмасови материали, за да създадат заедно ново поколение биоразградими полиестери. Те често се използват за направата на влакна за дрехи, както и филми и контейнери за течности и храни. Резултатът: материали, които са изцяло основани на растенията, могат да се рециклират и най-важното – напълно биоразградими.

Корморан, погълнал десетки пластмасови отпадъци...

Освен устойчивостта, голямата полза от употребата на биомаса като ресурс е високото количество кислород, което присъства в естествените химични структури (целулоза, глюкоза и др.). Чрез употребата на биоматериали за направата на биопластмаса, кислородното съдържание се запазва в продукта. Надеждите са, че при високото количество кислород биопластмасата ще има висок коефициент на контролиран разградимост. Това означава, че биопластмасата може напълно и безопасно да се разпада до безвредни базови материали.

Но въпреки че това ново поколение от устойчива пластмаса е огромна стъпка напред и разградимата пластмаса ще е от огромна полза за човечеството, това не е крайната цел на биоразградимата пластмаса.

Кръгова икономика

Същността на кръговата икономика е в това, че тя държи ресурсите в постоянен кръговрат, като ги преизползва и рециклира, колкото може повече пъти. Това помага за минимизирането на отпадъците и намаляването на нуждата от нови ресурси.

Рециклирайте!

Възприемането на пластмасовите отпадъци като ресурс, вместо като проблем, е важна промяна, която трябва да се случи през идните десетилетия. Това ще ни помогне да запазим оставащите ни химически материали, както и да защитим околната среда. 

Пластмасите са фундаментална част от съвременното общество и няма как да прекратим употребата им от раз. Обществото трябва да измести вниманието си от нефтените продукти към устойчивите биоразградими алтернативи. Но независимо от това дали пластмасата е нефтена или растителна, всеки индивид е важна брънка в цикъла на кръговата икономика – всеки трябва да започне да рециклира и преизползва продуктите.

Това означава, че ние като консуматори имаме силата и възможността да дадем своя принос. Открийте най-близкия до вашия дом пункт за рециклиране и започнете да събирате боклука си разделно.

Следващия път, когато изпиете газираната напитка, не изхвърляйте бутилката в коша за общи отпадъци – уверете се, че тя ще стигне до правилното място и ще бъде рециклирана и преупотребена. Бъдещето на Земята е в нашите ръце, респективно в нашите контейнери.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: theconversation.com
Снимки: nature.com; sciencealert.com; theconversation.com; sites.psu.edu