Писма от Дядо Коледа: посланията с треперлив почерк на Толкин до неговите деца

През декември 1920 г. Дядо Коледа пише писмо до едно дете от скромен дом в предградията на Оксфорд, добавяйки в него скица на своята къща, нарисувана с водни бои, която била доста екзотична с купола си от сняг и стъпала, осветени от ледени фенери. "Чух, че си попитал татко си как изглеждам и къде живея," написал той на 3-годишния Джон Толкин.

Писмата, изписани с треперлив почерк и украсени с цветни илюстрации, всъщност са от писателя Дж. Р. Р. Толкин за неговия първороден син Джон. С течение на времето семейството се сдобива с още три деца, но грижовният баща продължава да изпраща писма поотделно на всичките си наследници всяка Коледа. И така цели 23 години.

Илюстрованите послания пристигат на всяка Бъдни вечер, понякога доставени от пощальон или пуснати през комина, друг път оставени във всекидневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш.

Представяме ви 3 от тях. Приятно четене!

Коледният дом
Северният полюс
22 декември 1920г.

Скъпи Джон,
Чух, че питаш татко си как изглеждам и къде живея.
Нарисувах ти картинка с мен и моята къща. Пази я внимателно. Тъкмо потеглям към Оксфорд с чувал играчки – някои са за теб. Дано да пристигна навреме – тази вечер снегът на Северния полюс е много дълбок.

С обич! Дядо Коледа

Северният полюс
Бъдни вечер, 1923г.

Скъпи мой Джон,
Днес е много студено и ръката ми трепери – На Коледа навършвам хиляда деветстотин двайсет и четири – не, и седем!- години; много повече от твоя прадядо. Затова писалката се тресе в ръката ми, но чух, че ти вече четеш съвсем гладко и сигурно ще успееш да разбереш писмото ми.

Изпращам ти много обич (също и на Майкъл), както и обичайния конструктор ( който ще стане обичаен, понеже може да получиш такъв и догодина, стига да ме предупредиш навреме). Мисля, че е по-хубав, по-здрав и по-интересен от другия. Затова се надявам да ти хареса.

А сега трябва да вървя; нощта е прекрасна и до сутринта ще измина стотици мили- чака ме много работа.

Студени целувки
от Дядо Николас Коледа

Къщата на Скалите
Северният полюс
30 ноември 1932г.

Скъпи мои деца,
Благодаря ви за хубавите писма. Не съм ви забравил.
Тази година съм страшно окъснял и силно разтревожен – случи се нещо много странно. Полярния мечок изчезна и не знам къде е. Не съм го виждал от началото на месеца и започвам да се притеснявам сериозно. Утре започва декември, коледният месец, и не знам какво ще правя без него.
Радвам се, че вие сте добре, както и многото ви питомци.
Ваканцията на снежните бебета започва утре. Де да беше тук Полярния мечок, за да се грижи за тях. Много обич на Майкъл, Кростофър и Присила. Моля, предайте обичта ми и на Джон, когато му пишете.

Дядо Н. Коледа

Къщата на Скалите
Северният полюс
Коледа,1943г.

Скъпа моя Присила,
Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж, тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа „довиждане“, поне донякъде – но няма да те забравя.
Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма; и се надяваме по-късно да се върне, при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца.
Пратениците ми съобщиха, че хората наричат тази година „мрачна“. Сигурно имат предвид нещастна – и е точно такава, боя се, на много места, където особено обичах да ходя; но много се радвам да чуя, че ти все още не си нещастна. Недей и да ставаш! Аз съм все така жив и скоро ще се върна, по-весел от всякога.
Надявам се, ще получиш повечето подаръци, които пожела, и много съжалявам, че не са ми останали „Котешки езичета“. Но ти изпратих почти всички книги, за които помоли. Дано чорапчето ти се напълни!
Много,много обич от твоя стар приятел.

Дядо Коледа

Вижте повече информация за коледните писма на Толкин до децата му ТУК