Начало Лайфстайл За свободното време Непозната земя Петък 13-ти - отвъд суеверията и фатализма

Петък 13-ти - отвъд суеверията и фатализма

Петък 13-ти - отвъд суеверията и фатализма - изображение

Поредният петък 13-ти е. Нищо ново, чак досадно. За тази банална тема има тонове писания и размишления и  някак си реших и аз да се понапъна в тази насока, току виж съм казал нещо, което до сега не е било казвано относно фаталната дата.

Няма да ви занимавам с историята на всичко това и откъде произлизат вярванията за този ден, защото това не е целта на писанията ми, пък и сведенията в тази насока са доста противоречиви и неясни. Целта ми е да си отговоря на въпроса дали българите, чисто като народопсихология, сме загърбили фатализма и суеверията, и най-накрая сме стъпили върху разума и логиката, или все още сме склонни да вярваме в силата на свръхестественото, онова нещо, което ни кара да чукаме по масата, да хвърляме сол през рамо и разни подобни чудесии.

От това, което виждам, чета и чувам всеки ден, моето лично убеждение е, че сме по-склонни да вярваме в окултното и мистичното, отколкото в божественото и въпреки, че двете неща взаимно би трябвало да се изключват, ситуацията тук не е точно такава. В миналото, когато християнството си е проправяло път като религия и е било наложено като основна такава, вярването в подобни суеверия и извършването на ритуали свързани с тях, са се считали за ерес и хората, които са ги извършвали са били преследвани. През Средновековието пък, хората извършвали подобни практики били набеждавани за магьосници и вещици и били горени на клада. В днешни дни, за щастие, всеки е свободен да вярва в каквото реши, стига това да не нарушава по някакъв начин обществено установения ред. Наблюдаваме една странна и любопитна симбиоза между чисто религиозните ритуали, които са съотнесени към съответния канон, с чисто езически практики. Точно за това мисля, че отговорът на въпроса, на който търся отговор, е по-сложен и трябва да се поразровим малко по-надълбоко в темата.

Не е ли странно как сме склонни да вярваме в петък 13-ти, във врачки и уроки, но не сме склонни да вярваме в Бог? Дори и вярата ни в Бог е користна и е сведена до ползата и личната изгода. Какво имам предвид ли? По време на всички християнски празници спазваме определени традиции и ритуали свързани с определени библейски събития свързани със светци, мъченици и т.н. Спазването на традициите свързани с празника е чисто машинално, без ясна мисъл и вяра, като всичко се прави „за здраве” на практикуващия  ритуала. Винаги когато питат някоя баба, която примерно отива на Кръстова Гора, защото прави и защо е там, тя отговаря „за здраве”, или „да може дъщерята да забременее”, или „внучето да проходи”, абе въобще за някаква полза и изгода от цялата работа. Вече нещата замирисват на една добре осъзната сделка с Всевишния – „аз отивам на Кръстова гора, а ти ми гарантираш това, това, това и това…”. Истинският мотив в практикуването на религиозните ритуали би трябвало да бъде само и единствено вярата в Бог, безпрекословната такава, без облаги и без споразумения, без каквито и да е задни мисли. Иначе какъв е смисълът, питам аз? В един момент нещата започват повече да заприличват на пазарлък!

В този ред на мисли, по телевизията един път станах свидетел на нещо уникално. В някой от родните ни манастири отрили, че водата там била лековита и взели та направили чешма с три чучура. До тук всичко е прекрасно. Тук идва интересната част. Всеки от трите чучура бил с лечебно действие в определена сфера – примерно:
1 чучур – помага при подагра и шум в ушите
2 чучур – против пърхот и ревматизъм
3 чучур – против амнезия и болки в кръста
Представяте ли си? Колко удобно. Имаш ревматизъм? Днес е вашият щастлив ден– чучур номер 2 е твоят очевиден избор. Предполагам, че вече е наета на заплата и леличка, която да раздава номерца, с които да се редим, за да няма блъсканици. Предполагам, че съвсем скоро родните фирми за бутилиране на вода ще се възползват от идеята и ще можем да си купим от магазина бутилка вода, която лекува всичко, в следствие на което аптеките ще фалират,а медицината, такава каквато я познаваме,  ще спре да съществува.

Религията в България, както много други неща, не е това, което трябва да бъде. Една от основните причини според мен е, че нашите родители, нашите баби и дядовци, са израснали в едно атеистично общество, в което вярата в Бог е изместена от култа към личността и култа към труда. В момента просто берем плодовете на онази подмяната на ценностите, която се е случила по времето на соц-а, подмяна, която успешно е възпитавала в хората безверие, мнителност и параноя.

В така създалата се ситуация, в която религията се е изродила в ” алъш вериш”, а врачките са новите месии, нищо чудно, че петък 13-ти все още има и ще продължава да има силно влияние сред нас – българите, независимо дали си го признаваме, или не. Може би мистиката е дълбоко закодирана в нашето ДНК и сме склонни да и се уповаваме повече отколкото други народи  са склонни да го направят. При липсата на силна църква, която да възпитава и да просвещава, резултатът е очевиден – деморализирано общество, в което процъфтява шарлатанията, насилието и апатията.

 

Автор на текста: Цветомир Борисов

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияАлтернативна медицинаСнимкиПсихологияЛайфстайлЛюбопитноЗдравни съветиНовиниЛеченияНормативни актовеКлинични пътекиСоциални грижиЗаведенияИнтервютаОрганизацииСпециалистиДиетиГеографияАнкетиБотаникаЛичностиНаправления в медицинатаСпорт