Оказва се, че котките сами са се опитомили – типично за тях, нали?

Може би ви се иска да обучите котката си, но истината е, че в повечето случаи тя ви "възпитава" и учи на номера – например да й говорите с глупави гукащи звуци, само за да й привлечете вниманието. Пухкавелите сами решават кога желаят да бъдат галени, кога да си поиграят и дали да правят дължини из стаята в 4 часа сутринта без никаква видима причина. Но въпреки това ги обичате, нали? Според едно наскоро излязло проучване котките са направили и друг избор – кога да бъдат одомашнени.

След като на котката ви й омръзне да гони зайчето по стената, което правите с джобното си огледалце, можете да се върнете към статията. Ние ще почакаме.

Котките към хората: "Предполагам, че ставаш. Погали ме, робе"

Според изследването, което анализира генетичен материал на хиляди години, котките са живели редом с хората хилядолетия наред, преди да бъдат опитомени. И ако си представяте някаква огромна трансформация във визията и характера им, помислете си пак. Освен, че са развили класическите раета и петна, гените на вашето котенце не се различават особено от тези на дивите котки.

Учените изследвали ДНК материал от повече от 200 котки (румънски, египетски, африкански диви котки и т. н.), взети от останки на котки, живели през последните 9 000 години. Те открили, че котките произхождат от две главни генетични линии. Първата родствена линия се появява около 4 400 г. пр. н. е. някъде между Европа и Югозападна Азия. Kотките вероятно се сприятеляват с хората за първи път преди около 8 000 години при появата на първите земеделски общества и малко след неолитната революция – ловенето на гризачи било полезно както за тях, така и за хората. Съавторът на проучването Клаудио Отони от университета в Ловен обяснява, че древните хора не поставят котките в клетки, за да ги опитомят. Вместо това те просто оставили симпатичните създания сами да се одомашнят.

Защо да променяме съвършенството?

Втората възможна родствена линия започва около 1500 г. пр. н. е., когато египетската котка успешно се разпространява из т. нар. "Стар свят". Тези котки са известни с общителността си и кротостта си, което със сигурност е привлякло хората. А сега нека прескочим до Средновековието – именно през този период учените откриват първата отличителна промяна в генетичния облик на котките. Котките с раета и петна (т. нар. таби) могат да се проследят до Османската империя в Югозападна Азия, след което започват да се срещат често в Европа и Африка. Типичното им кожухче им се свързва с домашните котки от XVIII в., след което хората започват да размножават котките селективно, фокусирайки се върху определени техни външни характеристики и окраска на козината – през XIX век.

За разлика от кучетата, хората не се опитват да размножават котките, за да са по-пригодни да изпълняват точно определени задачи (което води до по-голяма диверсификация сред породите). По всичко изглежда, че еволюционният генетик и съавтор на изследването Ева-Мария Гейгъл е любителка на котките, тъй като твърди, че "не е съществувала никаква нужда котките да се подлагат на подобна селекция, тъй като не е било необходимо те да се променят. Те са съвършени такива каквито са."  

Със сигурност Гейгъл има право, имайки предвид, че само в САЩ домашните котки достигат 75 милиона.

А сега побързайте и дайте лакомство на котката си, защото сме почти напълно убедени, че докато сте чели тази статия, тя ви е закачала и ви е отправяла умолителен поглед. Най-вероятно сте нарушили основното правило при съжителството с вашата котка  – тя е центъра на вашата вселена и смисъла на живота ви – нямате право твърде дълго време да отклонявате вниманието си от нея. Така че, побързайте!

по статията работи: Величка Мартинова

източник: curiosity.com

снимка: thehappycatsite.com