Не на Черния петък, или как да обърнем гръб на консуматорския начин на живот

Коледа приближава. Магазините вече окачиха табели за шокиращи, на пръв поглед, намаления. Сайтовете също не останаха по-назад и приканват своите потребители да си купят нещо. Шопинг манията завладя всички. Черният петък постави началото на най-забързания месец в годината, когато хората се чудят какъв подарък да изберат, при това на възможно най-изгодна цена.

Има обаче и такива, които са решили да обърнат гръб на консуматорското начало и са обявили своеобразна форма на бойкот. Някои избират радикалните промени и решават да не си купуват нови дрехи. Други избират сами да си направят сандвичите у дома, вместо се възползват от офертата на някое заведение. Онова, което ги обединява е убеждението, че начинът им на мислене носи не само финансови, но и екологични ползи. Да не пропускаме чувството на задоволство, което не може да се купи с пари.

Ето какво споделят част от хората, които не се поддават на изкушенията около тях.

Нов и уютен дом… безплатно

„По-рано тази година аз и партньорът ми си купихме стара къща. Не беше обзаведена и определено се нуждаеше от сериозен ремонт, включително нова кухня и баня. За повечето вероятно щеше да е най-лесно просто да отидат в „ИКЕА“ и да си набавят всичко нужно в рамките на ден. Ние решихме да не си купуваме стоки, които след няколко години ще трябва да изхвърлим. Пък и защо да купуваме нещо ново, след като в интернет се предлагат толкова интересни, странни може би, но със сигурност различни мебели и стоки за дома?

Осигурихме си всичко нужно от сайта „Gumtree“ и от „Marketplace“. Безплатно. Неведнъж се убедихме колко щедри могат да бъдат хората. От нашите съседи се обзаведохме с неизползван ТВ шкаф и кухня от масивно дърво, която те просто не харесваха. Разглобихме я и я модифицирахме така, че да пасне на нашето помещение и да отговори на нашите нужди. Останахме изненадани от самите себе си, тъй като се справихме със строителните дейности без чужда помощ. Мисълта, че сме спестили много пари, беше повече от приятна.

Смятам, че преди да купи каквото и да било, всеки трябва първо да се запита дали има нужда от него. Както и дали не може да даде воля на креативността си и да вдъхне нов живот на стари вещи и мебели. Онова, което ние направихме, ни накара да се чувстваме способни, независими, а и ни спести много средства. Не по-малко важно е, че дадохме своя, макар и малък, принос за опазването на нашата планета.“

Никола Паризи, 36 г., Манчестър, Великобритания

Красиви дрешки и играчки втора употреба за бебето

„През юни ни се роди бебе. Не успяхме да купим всичко необходимо, а и не искахме да се затрупаме с пластмасови изделия, които по-късно ще изхвърлим. Дрехите на детето са втора употреба. Играчките харесахме и поръчахме от “Marketplace“. Възползваме се и от услугите на платформата „Whirli“, която предлага размяна на играчки. Вземаме няколко, след време ги връщаме и получаваме други. Така старите отиват при друго дете, а нашето се радва на непознати за него.

Хората могат да бъдат много щедри, особено когато става въпрос за бебета. Хубаво ни е, че и ние можем да върнем жеста. Вече сме подарили дрешките от първите й месеци, скоро ще направим същото и с тези, които носи в момента.

Толкова много хора се притесняват, че не могат да осигурят всичко необходимо за своето бебе. Всеки от нас може да помогне, като подари играчки, дрешки или други стоки, свързани с неговото отглеждане.“

Сам Хоупс, 33 г., Ланкастър, Великобритания

Неизползваемият компютър или хардуер може да послужи на някого

„Правя анимационни филми и се налага да работя с техника и компютри от последно поколение. Покрай локдауна ми се наложи да заменя някои неща с други, по-усъвършенствани. Някак не си представях да изхвърля напълно работещи и функционални компоненти. Майка ми е на 83 години и имаше нужда от ъпгрейд на компютъра, за да продължи да използва „Zoom“ – програма, която за много от нас се оказа изключително важна през последните години. За нея това беше начин да се вижда и да разговаря с близките си. Сега тя е още по-щастлива, а аз знам, че старият ми, но работещ компютър отдавна е възвърнал направената инвестиция.

Това ме накара да се замисля колко подвластни сме станали на консуматорството. Компаниите все по-успешно продават техника, която описват като модерна, а всъщност истината е съвсем друга.“

Анди, 48 г., Лондон

Да се научим да шием

„Допреди две години бях шопинг маниак и редовно харчех парите си по разпродажби. Избухването на пандемията, ограниченията и локдаунът ме промениха. Казах си, че това е най-подходящото време да се науча да шия. Имах късмет, че майка ми и баба ми са много добри в това и вкъщи имаме шевна машина. Корекцията на дрехи ми спести доста пари, които иначе щях да дам за нови. В Youtube има достатъчно видео уроци. Всъщност там може да се намери видео за всичко, което ни интересува.

Шиенето ми помогна не само да преживея по-леко локдауна, но и да превъзмогна себе си и да открия какви красиви дрехи предлагат магазините за дрехи втора употреба. Сега мога да превърна старите джинси в интересна чанта през рамото или пък голяма мъжка риза в две нови, идеални за мен.

Заобичах шиенето. Вече изработвам сама подаръци за приятели. За тях те са още по-ценни, когато разберат, че съм вложила сърцето си в изработката.“

Ели Бромуич, 26 г., Лондон, Великобритания

В списъка с любими продукти, не директно в кошницата

„През 2014 г. предизвиках сама себе си. Реших да проверя дали мога да издържа цяла година, без да си купя нищо, освен стоките от първа необходимост. Трудно беше, но 13 седмици по-късно осъзнах, че съм се справила с пристрастеността си към пазаруването. Почувствах се страхотно. Беше ми толкова хубаво, че, когато купувам нещо, го правя напълно осъзнато, а не импулсивно и по навик. Не мога да не спомена и факта, че така спестявах цели 38% от месечната си заплата! Не е никак малко, нали?

Разбира се, няма как да спра да пазарувам завинаги, но сега, когато вляза в някой сайт, не добавям продуктите директно в кошницата, а в списъка с любими. Така имам известно време, в което да обмисля дали се нуждая наистина от тях, да се откажа или пък да ги поръчам. Осъзнат избор. Понякога ми е трудно да издържа, но се оказва, че в 9 от 10 случая размислям и се отказвам от запазените продукти.

По този начин изплатих някои свои дългове. Придържането към правилото ме направи по-щастлива. Вместо да обикалям магазините, в съботните дни се отдавам на далеч по-приятни и смислени занимания – разходка с кучето, творческа дейност или нещо друго. Те ми носят много повече удовлетворение. Вече не просто оцелявам, а се чувствам добре.“

Рейчъл Смит, 40 г., Кент, Великобритания

Без нови дрехи

„Климатичните промени много ме притесняват. Веднъж прочетох статия, която призоваваше повече хора да се включат в движението „No New Clothes“, чиято кауза е да покаже, че нямаме нужда от нови дрехи. Всъщност, аз вече бях направила няколко важни крачки в същата посока – рециклирах, вървях пеш или използвах градския транспорт, не консумирах месо. Но усещах, че мога да помогна повече. Спрях да си купувам нови дрехи. Когато го правя, добре обмислям покупката. Задавам си въпроса: „Имам ли нужда от нова рокля, само за да отида на сватбата? Какъв е смисълът, ако ще я облека веднъж и никой няма да обърне внимание, тъй като съм просто един от гостите?

Никога не съм била безразсъдна в харченето на пари, но поне няколко пъти годишно изхарчвах сериозна сума за дрехи. Пандемията ми помогна да преодолея това свое желание.

С това не искам да кажа, че не трябва да си купуваме нищо ново. По-скоро бих посъветвала хората да спрат и да си помислят доколко имат нужда от покупката.“

Клое Могън, 27 г., Бристъл, Великобритания

Да дадем почивка на Дядо Коледа

„Преди няколко години реших да не правя и да не очаквам подаръци за Коледа. Само поздравителни картички. Обсъдих с близките си това свое решение и обясних, че идеята ми е парите, които ще дадат за мен например, да бъдат използвани за техните лични нужди. Така щяхме да избегнем и трудностите при избор на подаръци и разочарованието, ако не са такива, каквито сме очаквали.

По коледните празници винаги организирам дарителска кампания. Обикновено избирам кауза, която подпомага хора от слаборазвити страни или някоя ветеринарна клиника. В наши дни всички вече сме презадоволени и притежаваме толкова много вещи в домовете си.

Можем да бъдем малко по-креативни, когато правим подаръци – нещо ръчно изработено или просто обяд в приятна атмосфера.
Има хора, които не ме разбират. Смятат, че съм дребнава. Аз обаче виждам нещата от друг ъгъл. Според мен това е единственият начин да прекъсна веригата на консуматорството. Магазините предлагат стоки, които ще използваме за кратко и това е тъжно. Можем да се справим по-добре.

Когато в семейството няма деца, които очакват с нетърпение своите подаръци от Дядо Коледа, не виждам смисъл от подаряването. Още по-малко разбирам размяната на подаръци на работното място, защото никой не знае какво иска другият. Крайният резултат е, че всеки получава нещо, което едва ли си е пожелавал.“

Вив Фуракр, 60 г., Тонтън, Великобритания