Незрящата Джесика Лаузър - шампион по шах

Джесика Лаузър е категорична, когато мести шахматните фигури. Играе бързо и оказва постоянен натиск върху опонента си. Атакува без притеснение, измъква другия играч от зоната му на комфорт и прилага някоя от изненадващите си тактики.

Успехите в шаха й носят много титли и й отреждат място сред най-добрите шахматисти в света през изминалата година. И, макар постиженията на Джесика да говорят сами за себе си, не можем да не споменем, че тя е сляпа.

За 41-годишната жена играта се превръща във фикс идея още във втори клас. Благодарение на шаха тя успява да премине през иначе трудното си детство. Джесика обича да играе и никога не е позволявала на слепотата да я откъсне от страстта й.

„Когато играя шах, се чувствам като всички останали. Равноправна. Няма значение дали съм здрава, откъде съм и дали съм богата. Пред мен и другия състезател стоят шахматната дъска и еднакъв брой фигури. Никой не е привилигерован“, разказва тя.

Защитна стена срещу подигравките на другите деца

Лаузър е сляпа почти през целия си живот. Тя се ражда 4 месеца преди термин, което налага механично обдишване. Кислородът спасява живота й, но я лишава от зрение. Диагнозата е ретинопатия. Едното око е с пълна слепота, а другото – с нарушено зрение 20/480 , което означава, че зрителното поле е силно ограничено, а Джесика няма възприятие за дълбочина.

За нея шахматните фигури изглеждат размазани и изкривени. Незрящата жена признава, че може да разбере кога даден квадрат на дъската е зает, но невинаги може да посочи коя точно е фигурата. Ако се нуждае от помощ, тя докосва с пръст върха й и моли опонента да й каже.

На 7 години Джесика вече играе, а като тийнейджър разбира, че шахът за нея е много повече от развлечение. Първоначално вижда в играта начин да се предпази от подигравките и тормоза на своите връстници. Това я мотивира да продължи да се развива и да започне да ги побеждава, за да ги накара да я оставят на мира. В един момент обаче спортът спира да бъде просто средство за защита.

„Когато видях, че дете може да победи възрастен, разбрах, че в тази игра има нещо специално и различно. Не е нужно да си по-силен, нито пък да виждаш като всеки друг. Имаше някаква притегателна сила, която ме привличаше към шахматната дъска“, спомня си Джесика Лаузър.

Когато пораства тя започва да играе шах по улиците на Вашингтон, Сан Франциско и Сан Хосе. Това й доставя удоволствие. Шахматистката споделя, че любимото й място за игра е било в държавния университет на Сан Франциско, където учи и завършва на 36-годишна възраст. Едва ли е изненада, че всяка нейна игра на шах е привличала тълпи от любопитни хора.

Да покориш върхове в шаха по време на пандемия

Така както много други хора, и Лаузър намира убежище от стреса, свързан с пандемията. Неговото име е шах. През 2020 г. тя участва за трети пореден път в Американския шампионат по шах за незрящи. Той се състои през октомври. На следващия месец жената става част от отбор, който взема участие в международната годишна олимпиада за хора с увреждания. Обстоятелствата принуждават организаторите да проведат събитието виртуално, а не на живо в Сибир. Конкуренцията е жестока.

За първи път американски шахматисти се явяват на подобен формат. Техният треньор Лиор Лапид признава, че не е очаквал отборът да се представи толкова добре срещу невероятните играчи от Русия и Бразилия. В крайното класиране той заема 39-то от общо 60 места.

Експертът споделя: „Минахме през какво ли не. Един от нашите шахматисти получи пристъп по време на партията, но все пак довърши играта си. Джесика е сляпа. Двама от другите играчи са в инвалидна количка. Те обаче повярваха в себе си и работеха сплотено. Затова се гордея с постигнатото.“

Какво предстои оттук нататък за Джесика Лаузър?

Въпреки отличното си представяне на олимпиадата, бъдещето на незрящата шахматистка е неясно.

Сестрата на треньора й възнамерява да създаде филм за участията и победите на отбора.

Също така Джесика би искала да играе в световния шампионат за незрящи през 2021 г. и в олимпиадата, планирана да се състои през 2022 г. в Русия, но не е сигурна, че ще има нужните средства за пътувания и престой.

Лапид вярва, че невероятните резултати на шахматистите му ще убедят местната и националната федерация по шах да ги подпомогнат финансово.

С каквито и препятствия да е осеян пътя на сляпата жена, тя е твърдо решена да не се отказва, докато не сбъдне мечтата си – да стане международен майстор по шах.

Джесика Лаузър не вярва на твърдението, че ако не станеш майстор на спорта до определена възраст, си пропуснал шанса си, защото „нейният живот не следва същия път като този на останалите хора.“