Начинът на преподаване на история е ключът към промяната на света

Децата не могат да бъдат предпазени напълно от случващото се в света. Войната в Украйна е причина милиони семейства да загубят домовете си. Рекордните температури в Делхи затвориха децата в домовете им, без да могат да посещават училище. Световните нива на глад постепенно нарастват поради увеличение на глобалните цени на храните, което неминуемо засяга милиони деца. Следващото поколение неизбежно ще се изправи пред големите въпроси: „Защо има войни?“, „Какво е нашето място в природата?“, „Защо парите са толкова важни?“.

Често децата приемат тези въпроси много по-сериозно от възрастните. Те поставят под въпрос неща, които обикновено се приемат за даденост. За мнозина е много досадно, когато децата постоянно питат „защо“, но обикновено те просто се опитват да стигнат до дъното на нещата по начин, който възрастните отдавна не правят.

Историята оказва огромно влияние върху децата

Друго нещо, от което не могат да бъдат предпазени децата, е излагането на фалшива история. От много ранна възраст младите са „бомбардирани“ с митове и дезинформация не само за текущите събития, но и за историята на самото човечество – кои сме ние, откъде идваме и как сме стигнали до тук.

В Израел, например, дори учениците в светските училища обикновено научават за Райската градина и виждат цветни изображения на Ноевия ковчег много преди да разберат за съществуването на неандерталците. Това оказва огромно влияние. Възможно е да се проследи пряка линия от библейското постановление за покоряване на земята до индустриалната революция и днешната екологична криза. Друга пряка линия на влияние може да бъде изведена от историческите разкази, които децата в Русия учат в училище, до нахлуването на руските войски в Украйна и последвалата глобална хранителна криза.

Ако не се обърне внимание на това, което се преподава на децата, отучването от насаждането и втълпяването на вярвания и идеи по-късно в живота е трудна, понякога невъзможна задача. Жизненоважно е да се говори с тях за големите проблеми по отговорен, научен начин, основан на доказателства, а не на догматична вяра.

Изключително важно е да се говори за тъмната страна на историята. Как обаче да се избегне страха? Един от водещите принципи е да се изчака със споделянето на описания на ужаси, докато слушателят стане достатъчно зрял, за да се справи с тях. Също така е важно да се наблегне на свободата на избор – колкото и ужасни да са нещата, хората обикновено могат да направят промяна към по-добро. Това не е пожелателно мислене, а самата същност на историята. В края на краищата историята не е изследване на миналото или просто списък на войни и крале, управлявали преди хиляди години. Историята е изследване на това как нещата се променят.

Силата на историята

Ако мислим, че светът винаги е бил един и същ и че начинът, по който живеем сега, е единственият възможен, тогава е естествено да чувстваме, че промяната е невъзможна и че проблемите, пред които сме изправени, са неразрешими. Дори нещата да са несправедливи, какво можем да направим? Просто такъв е светът. Но изучавайки историята, научаваме, че хората невинаги са живели като нас и че светът се променя постоянно. Хората правят света такъв, какъвто е – и следователно те могат да го променят. Разбира се, това не е лесна задача, но е извършвана многократно.

Ето защо историята е толкова мощна – тя е ключът към промяната на света. Толкова много, че някои правителства се страхуват от нея. Лидерите рядко забраняват на населението да учи математика или физика. Много правителства обаче забраняват – особено на младите – да изучават определени периоди от историята. Всичко се връща към мъртвите крале, които са управлявали преди хиляди години, чиито ледени ръце се протягат отвъд гроба, за да хванат умовете ни и да замразят промяната.

В края на краищата тези отдавна умрели крале са измислили и разпространили различни истории за богове, нации, пари и любов, в които толкова много хора днес все още вярват и се придържат към тях.

Защо е важен начинът на преподаване?

Всеки човек носи тежко бреме. Когато преподаваме история на деца, понякога го правим, за да прехвърлим част от нашия товар върху плещите на следващото поколение. Искаме младите да продължат да носят спомените, идентичностите и конфликтите, които са ни тежали през целия ни живот. „Ето, хлапе, донесох това дотук – сега е твой ред!“

Това е несправедливо. Много по-добра причина да преподаваме история е да помогнем на децата да се освободят поне от част от техните страхове, илюзии и омраза. „Виждаш ли тези неща, хлапе? Заседнах с тях години наред и те ме направиха нещастен. Бъде внимателен! Не е нужно и ти да ги взимаш!“

Важно е историята да се превърне в инструмент за изковаване на нови съгласия, а не за увековечаване на стари конфликти. В края на краищата смисълът на изучаването на историята не е да си спомняме миналото, а да се поучим от него.