Джейн Остин - живот, изпълнен с разум и чувства

"Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите да мислят за нас."

Джейн Остин е един от най-забележителните литературни феномени на всички времена. Съдбата й не е белязана от бележити авантюри и увлекателни приключения, но Остин прекарва целия си живот заобиколена от любящото си семейство и отдадена на любимата си страст – писането.

Но каква жена е била тя във времето, в което живее и твори? Открила ли е истинската любов, за която пише в книгите си? Дори и да сте прочели всичките й класически романи, ето какво вероятно не знаете за нея:

• Джейн е предпоследното дете на многолюдното семейство на Джордж и Касандра Лий Остин. Тя расте, заобиколена от домашен уют и щастливо детство в с. Стивънтън.
• Нейната майка е с по-висок социален статус, отколкото баща й. Макар майка й да не съжалява за решението си да се ожени, Джейн често се интересува от темата за социалната класа в нейните романи, вероятно в резултат на тези подробности от историята на семейството й.
• Нейната най-добра приятелка е сестра й Касандра. Именно тя оказва голямо влияние върху творчеството на английската писателка. Въпреки че всички определят Джейн като "себична, затворена и горделива", тя споделя всичко със сестра си Касандра. Благодарение на кореспонденцията между двете през годините черпим основната информация за Остин.

• Джейн започва да пише още на 12 г. поеми, кратки истории и пиеси, за забавление на семейството. Когато става на 18 се насочва към по-дълги и сложни произведения.
• През свободното си време всички членове на семейство Остин създават музикални творби, в които самите те са главни герои. Това време е ползотворно за Джейн, тъй като тя развива таланта си – чрез наблюдение, импровизация и отдаденост.
• Баща й насърчава нейния талант – купува и книги, хартия и инструменти за писане.
• Остин е известна със сръчността си. Според племенника, неговата леля е "успешна във всичко, което е правила с ръцете си". Всички момичета от нейния клас се научават да шият от майките си, а бродериите на Джейн са изящни. "Леля беше много скромна, и се гордееше със своето умение", споделя нейният племенник.
• Джейн Остин обожава Bath bun. Семейството обожава да консумира сладкото изкушение на закуска с чай или кафе.
• До 23 години Остин завършва оригиналните версии на три книги.
• Джейн Остин служи във войната. В нито един от нейните романи не е засегната темата за войната. Въпреки това, може да се изненадате да чуете, че Джейн Остин всъщност е служила в армията като старши офицер.
• През живота си има две големи любови. Първата( на 20 години) - Томас Лефрой – племенник на съседите и правист. Джейн е запленена от неговата интелигентност. Той е привлекателен, беден и неин източник на вдъхновение. В крайна сметка двамата се разделят, тъй като роднините на Лефрой не одобряват Остин. 

• Именно през този период тя завършва най-популярния си роман "Гордост и предразсъдъци" - творба, която разчуства и до днес. Романът на младата авторка е насочен към несправедливостта и изкривените виждания, които причиняват много болка на самата нея, като не й позволяват да бъде със своя любим.

• Втората и любовна история е с млад духовник, с когото се запознава, докато почива на брега в Сидмът. Смята се, че той планирал да предложи брак на Остин, но умира неочаквано.
• Когато е на 27 години Остин получава предложение за брак от заможен приятел от детинство. Тя приема, но след една безсънна нощ, отдадена на мисли, тя разтрогва годежа, което предизвиква скандал. Причината – мъжът е бил лишен от очарование, но най-важното – Остин не изпитва истинска любов към него.

• Остин е един от първите романисти, които споменава играта бейзбол.
• Оксфордският английски речник приписва на Джейн Остин авторството на над 40 думи.
• Името на Джейн Остин носят астероид и кратер на Венера.
• Писателката е особено добра и в сгъването и запечатването на писма, което е полезно умение в дните преди готовите пликове.

• Джейн Остин приема романите си като нейни деца. В писмо до сестра си Джейн описва произведението си "Гордост и предразсъдъци" (1813) като нейното "дръзко дете". Това е интересна аналогия, защото, както бременността и раждането, създаването на нейните романи е дълъг и труден процес.

• Когато разглежда романите си като свои деца, Джейн също можеше да признае, че ако е следвала традиционния път на жените от нейната класа и би станала съпруга и майка, вероятно нямаше да ги напише. Писмата й не съдържат никакви признаци, че съжалява, че няма деца. Тя раздава цялата си любов на своите племенници, които я смятат за "предана и обична леля".
• Творбата й "Ема" е посветена на Джордж IV, въпреки че Джейн Остин не го харесва. Крал Джордж IV е запален почитател на книгите на Остин и пази всяка от тях във всеки свой замък. През ноември 1815 г. писателката е поканена в Лондон от кралския библиотекар, който я съветва да посвети "Ема" на регента. На Остин никак не и се нрави идеята, тъй като не таи добри чувства към краля, но няма как да откаже.
• Марк Твен буквално е ненавиждал нейните произведения, заявявайки: "Перфектната библиотека е тази, в която няма нито един роман на Остин."

• Писателката Шарлот Бронте също не е сред нейните почитатели. Тя е на мнение, че героите в романите на Остин са изключително „безпристрастни“ и е разочарована, че Джейн се ограничава до социалните очаквания. В писмо до литературния критик  Джордж Хенри Луис тя пише следното: „ Остин създава внимателно оградена и добре култивирана градина“ в сравнение със „свежия въздух на провинцията“ от творбите на Бронте.

• Остин става свидетел само на четири от шестте романа, публикувани в живота й.
• В нито едно от произведенията й не е упоменато нейното име ( дори и в "Гордост и предразсъдъци") Пре 1811 година излиза първият й роман "Разум и чувства", а на корицата пише "една дама" . Никой не знае, че тя е авторът на тези книги, докато е жива. Брат й Хенри е този, който разкрива истинската й идентичност след нейната кончина.
• През 1816 г. тя се разболява от мистериозна болест, която не е диагностицирана. Днес обаче хората смятат, че това е болестта на Адисън. Тя умира на следващата година на 41-годишна възраст.
• В катедралата Уинчестър, върху надгробния камък на Джейн Остин, по никакъв начин не е упоменато, че тя е била писател.
• Тя спомена само трима души в нейното завещание. Въпреки че семейството й е доста голямо, само нейният брат Хенри, сестра и Касандра и мадам Бигеон - секретарката на покойната съпруга на Хенри са упоменати в нейното завещание.
• Къщата в Чаутън, в която тя прекарва последните си осем години, е превърната в музей. В нея се намират семейните ценности и мебели на Остин, три нейни бижута и осем музикални книги, притежавани от нея.
• Дори в средата на XIX в., когато славата и популярността на Джейн като автор се разраства, един църковен служител от катедралата Уинчестър е озадачен от големия брой хора, търсещи гроба й.

          "Има ли нещо специално в тази дама?", пита той хората, които търсят гроба й.