Най-дълбоките дупки в земните недра, изкопани от човешка ръка

Питайки се кои са най-великите архитектурни постижения на човечеството, някак естествено поглеждаме нагоре, прехласвайки се по височините, красотата или визията на огромните сгради, творение на човешкия гений. Представете си египетските пирамиди, базиликата "Свети Петър", Тадж Махал и всички други колосални сгради, поставящи ни една идея по близо до боговете. Доста по-малко познати и оценявани са изключителните усилия, които човечеството е положило, за да ни позволи да се движим в обратната посока - към недрата на Земята.

В една наскоро публикувана инфографика "Пътешествие до центъра на Земята" на BBC успяваме да научим за едни от най-големи постижения що се отнася до подземния свят и дълбините, към които поглеждаме едновременно със страхопочитание и интерес. Всъщност това, което кара BBC да стартира проучване, е въпрос от потребител в социалната мрежа Reddit: "Как точно нашите предци са успели да прокопаят тунели стотици метри под земната кора?"

Позволяваме да поведе класацията мистичния подземен град Деринкую, и то неслучайно - градът разполага с едни от най-впечатляващите тунели, прокопани от човешка ръка. Простирайки се на 60 метра под територията на Кападокия, Турция, лабиринтите му са осигурявали подслон на над 20 000 жители и домовете им, като е имало също винарни и училища. Още по-любопитното е, че градът се простира на цели пет подземни етажа, с храм на последния. Земите в района на Кападокия са меки, с вулканични камъни, като се подозира, че жителите са започнали да копаят подземните си жилища още от 700 г. пр. н. е.

Всъщност човечеството е успяло да създаде далеч по-дълбоки тунели под земната обвивка с цената на кръв, пот, лопати ... и още нещо. От началото на 1870 г. до 1914 г. в Кимбърли, Южна Африка, цели 50 000 работници изкопават 22 милиона тона земна маса в търсене на диаманти. Като резултат от огромното копаене, те създават дупка с дълбочина от 240 метра, но прекратяват операцията на този етап. "Голямата дупка" - както е известна в днешно време, често се разглежда като най-голямата пропаст, създадена от хората, макар данните да са оскъдни и да е възможно някъде да има други мини с по-голям обем изкарана земна маса и камъни.

Друга, далеч по-малка като цялостен обем пропаст, е кладенецът Woodingdean близо до Брайтън, Великобритания. Woodingdean е най-дълбокия белег, който човешка ръка прорязва върху земната повърхност. Възлизайки на 390 метра дълбочина, тази огромна пропаст е по-дълбока от Empire State Building и с почти метър по-широка, което я прави по-скоро вертикален тунел, отколкото кратер.
Произхода на тази пропаст малко наподобява роман от Дикенс: създадена, за да снабдява с вода индустриално училище в близост, а работната сила - представители на местните домакинства. Ръководителите вярвали, че тежкия физически труд по кладенеца е спирачка за всеки, който смята, че изправителните домове са лесен изход от бедността.

Ако бедните работници въобще са имали някакви предварителни намерения да злоупотребяват по някакъв начин, непосилно тежката работа ги е прекратявала своевременно. Копаенето на кладенеца е продължавало 24 часа в денонощието, като през нощта са ползвали свещи за осветление. Натъпкани на платформа с широчина 1,2 метра, копачите като крикове избутват почвата и камъните на нея и в същото време подават тухли на колегите им отдолу, които от своя страна директно ги циментират, за да издържи цялата конструкция напрежението от огромната тежест. В един момент един от работниците усеща почвата под него нестабилна - най-накрая достигат водата и моментално издигат платформата преди водата да избухне под тях.

Разбира се, в днешно време технологията ни позволява да достигаме далеч по-големи дълбочини. Ползвайки експлозиви и огромни пневматични и електрически свредла, мините TauTona и Mponeng в Южна Африка са с дълбочина от 4 км. Отнема цял час на асансьорите да достигнат дъното, където камъните достигат знойните 59 градуса по Целзий, което от своя страна изисква огромни охладителни машини. Там е по-горещо от най-високата температура някога измервана на земната повърхност.

Един любопитен факт е, че високата температура и ниските нива на кислород в супердълбоките мини може да ни помогне да си изградим представа за формите на извънземен живот, тъй като средата в тях е много сходна с тази на други планети. Дълбоките мини също се използват за изследване на физиката в космоса, тъй като предлагат напълно статична среда лишена от радиация, в която можем да търсим следи от тъмната материя - мистериозната субстанция, от която смятаме, че е създадена Вселената.

С подобрена технология все по-малко хора се налага да се опълчват срещу подземния свят, тъй като машините отнемат функциите им, изпълнявайки ги с изумителна прецизност и бързина, а изследването на всеки процеп на Земята, от най-високата планина до най-дълбоките бездни, е просто част от човешката природа.