Наистина ли е толкова лошо да имаме любимо дете

Въпреки че може да е неудобно да се признае, много майки и бащи имат любимци сред децата си. Това прави ли ги лоши родители?

Джоана разбира, че има любимо дете от момента на раждане на втория й син. Младата жена, живееща в Кент, Обединеното кралство, споделя, че обича и двете си деца, но по-малкото просто я „спечелва“ още от първия ден по начин, по който първородното не го прави.

Когато се ражда първото дете на Джоана, то е отделено поради здравословни проблеми и тя не може да го види в продължение на 24 часа. Липсата на този ценен период на свързване, според младата жена, е началото на дълготрайното предпочитание към втория й син, с когото тя успява да прекара време веднага след раждането му.

„Трябва да си уговоря среща, за да говоря с по-големия си син.“, казва Джоана, чието пълно име се укрива, за да защити децата си. „На по-малкия мога да се обадя по всяко време и той ще кара мили, за да се срещне с мен. Той е най-добрият човек на планетата. Малкият ми син е грижовен, щедър, учтив и приятелски настроен. Той е човек, който би помогнал на всеки.“

Въпреки че години наред се бори с чувствата си, Джоана казва, че сега вече може да ги приеме. „Мога да напиша книга за това защо обичам единия повече от другия“, казва тя. „Беше трудно, но нямам никаква вина.“

За разлика от Джоана, предпочитанието на повечето родители е едва доловимо и не се обсъжда. Да имаш любимо дете може да е най-голямото табу на родителството, но изследванията показват, че повечето родители наистина имат фаворит.

С многото доказателства, които предполагат, че да бъдеш най-необлагодетелстваното дете може фундаментално да оформи личността и да доведе до съперничество между братя и сестри, не е чудно, че родителите се притесняват да проявяват предпочитанията си. И все пак изследванията показват също, че повечето деца не могат да кажат всъщност кой е любимецът на родителите им. Истинският проблем тогава е как родителите управляват възприятието на децата си за фаворитизъм.

Голям процент от родителите имат любимо дете

“Не всеки родител има любимо дете, но мнозина имат“, казва Джесика Грифит, доцент по психиатрия и педиатрия в Медицинския факултет на Университета на Масачузетс, САЩ. „Данните показват, че майките, по-специално, проявяват фаворитизъм към децата, които имат подобни ценности на техните и които се ангажират повече със семейството, вместо към тези с качества като амбициозност или стремеж към кариера.“

Независимо от причината, някои изследвания показват, че много родители почти със сигурност имат фаворити – независимо дали признават това или не. В скорошно проучване е доказано, че до 74% от майките и 70% от бащите в Обединеното кралство показват преференциално отношение към едно от децата си.

И все пак за повечето темата става забранена. В друго проучване, само 10% от родителите, взели участие, признават, че имат любимо дете, което предполага, че за повечето майки и бащи наличието на любимец остава строго пазена семейна тайна.

При родителите, които признават, че имат любимо дете, изследванията показват, че редът на раждане играе важна роля. Според проучване, родителите, които признават, че имат любимец сред децата си, показват огромно предпочитание към бебето, като 62% от семействата, които имат две деца, избират по-малкото. 43% от родителите с три или повече деца предпочитат последното, като една трета избират средното дете и само 19% клонят към най-голямото.

Д-р Виджаети Синх е клиничен психолог в болницата „Mount Sinai“ в Ню Йорк. Според нея фаворизирането към най-малкото дете често е свързано със социалните и емоционалните умения, свързани с реда на раждане – родителите придобиват повече умения и опит в отглеждането на деца, което води до по-добра представа какви знания и качества искат да им предадат.

„Лошо“ родителство?

Въпреки че родителите често имат фаворити, мнозина изпитват чувство за вина, знаейки, че показването на предпочитание ще има дълготраен ефект върху чувството за собствена стойност на детето им. Притеснението не е съвсем неоснователно.

„Децата, отглеждани в семейства, в които смятат, че са третирани несправедливо, могат да изпитат дълбоко чувство на липса на стойност.“, казва Синх. „Те може да почувстват, че са отблъскващи по някакъв начин или не притежават специалните черти и характеристики, необходими, за да бъдат обичани от другите. Чувството да си „черната овца“ в семейството може да доведе до страхове и несигурност – децата може да се опитват да бъдат прекалено мили и приятни около другите.“

Но за повечето родители притесненията им са неуместни. Данните сочат, че освен ако преференциалното третиране не е много явно, повечето деца не са засегнати.

„Понякога родителите са очевидни в демонстрацията си на любов и привързаност“, казва Синх. „Но когато родителите са внимателни и правят всичко възможно, за да гарантират, че всяко чувство на близост не е свързано с предпочитание, тогава децата не се чувстват недостойни за любовта и подкрепата на семейството си.“

Всъщност в повечето случаи децата може дори да не знаят, че родителите им предпочитат техните братя и сестри. Проучване, което включва хора, които твърдят, че родителите им имат любимец, показва, че четирима от пет твърдят, че техните братя или сестри са предпочитани пред тях – привидно невероятна статистика. Други проучвания показват, че хората неправилно идентифицират кое е любимото дете в повече от 60% от случаите.

Разбира се, възможно е родителите да се справят много по-добре с прикриването на предпочитанията си, отколкото бихте очаквали. Или – както предполага Грифин – ние просто сме много слаби в отгатването кое всъщност е любимото дете.

Може би в крайна сметка кое е любимото дете не е толкова важно.

Обичта към другите деца не е по-малка

Джесика Грифит открива, че главоблъсканицата с любимото дете се проявява както в професионалния, така и в личния й живот – трите й деца непрекъснато се шегуват кое е по-любимо.

Въпреки че тя препоръчва родителите или децата, които откриват, че фаворитизмът засяга техните взаимоотношения или психичното здраве, трябва да говорят с педиатър или психолог, Грифит вярва, че в повечето случаи дисбалансът може да бъде преодолян с прости тактики, които демонстрират грижи и внимание.

Грифин коментира, че независимо от факта, че родителите може да не признаят лесно фаворитизъм, те със сигурност няма да са сами, ако разкрият, че се чувстват по-близки с едно от децата си. Повечето майки и бащи имат любимци – и в това няма нищо лошо.

„Има дни, в които предпочитаме да бъдем повече време около едното дете пред другото поради редица причини.“, казва тя. „Важно е да запомните, че да имате любимо дете не означава, че обичате другите по-малко.“