Мъжете също имат биологичен часовник: Какви рискове крие отлаганото бащинство

Обикновено когато говорим за последиците от късното раждане на дете, се обръща повече внимание на жените. Известно е, че яйчниковият им резерв намалява с годините и се отключват хормонални проблеми, които могат да доведат до безплодие. Мъжете обаче също се сблъскват с някои предизвикателства, които рядко попадат в светлината на прожекторите. Техният биологичен часовник също тиктака.

Експерти от Националния институт за клинично усъвършенстване препоръчват в Англия и Уелс да се преустанови предлагането на инвитро процедури за жени над 42-годишна възраст, но никъде не се споменават мъжете в зряла възраст. Няма и еднозначна дефиниция за препоръчителна възраст за бащинство.

Около 40-тата година на мъжа скоростта на сперматозоидите започва да намалява, което затруднява оплождането на яйцеклетката. Бебетата, родени в семейства, в които бащата е по-възрастен, по-често развиват аутизъм, шизофрения и левкемия, твърдят учени. В същото време броят на мъжете, които стават бащи в по-напреднала възраст, продължава да расте.

Според системен анализ на 90 различни изследвания, извършен през 2015 г., през годините скоростта, с която се движат сперматозоидите намалява, и се увеличава количеството на увредените сперматозоиди.

След 45-тата година репродуктивните способности на мъжа се влошават

Статистиката сочи, че рискът мъжете над 45 години да не могат да имат дете през първата година* от началото на опитите, е пет пъти по-голям, отколкото при тези под 25 години, без значение каква е възрастта на жената.

Инвитро процедурите също по-рядко завършват с успех при по-възрастните мъже. Изследване от 2023 г., публикувано в списание Journal of Assisted Reproduction and Genetics, разглежда резултатите от 11 научни анализа и 10 527 инвитро цикъла с донорски яйцеклетки. Заключението гласи, че с напредването на възрастта на мъжа, се наблюдава лек спад в ръста на живородените бебета.

Риск от спонтанен аборт или мъртво раждане

Експертите предупреждават още, че жените, заченали от мъж над 40-годишна възраст, са по-застрашени от спонтанен аборт или преждевременно раждане.

„Хората вярват, че, за да се роди едно здраво бебе, е достатъчно сперматозоидите на мъжа да са подвижни и да проникнат в яйцеклетката, за да я оплодят, но всъщност съвсем не е така“, пояснява професорът по стареене на мъжката репродуктивна система от канадския университет McGill Бернар Робер.

Заедно със своя колега Питър Чан, Робер открива, че децата на по-възрастни бащи по-често се раждат с цепка на устната (заешка устна) или отвор в диафрагмата, като рискът се увеличава с всяка допълнителна година. Учените изчисляват, че при тези деца е по-голям и рискът от развитие на раково заболяване.

Регистър на новородените в Дания, който обхваща близо 2 милиона бебета, разкрива, че вероятността от определен тип левкемия при децата расте с 13% на всеки пет години от възрастта на бащата. Повишен е и рискът от рак на мозъка и на гърдата.

Неврологични нарушения

Ако бащата е над 40-годишна възраст, то неговото бебе е почти 6 пъти по-застрашено да развие аутизъм**, в сравнение с бебе, чийто баща е под 30 години, се посочва в проучване. Ако бащата е над 50 години, рискът от шизофрения е пет пъти по-висок.

Може би някои от нас ще си зададат въпроса как е възможно това, след като световната тенденция е мъжете да стават родители все по-късно. Да вземем за пример Мик Джагър, който стана баща на 73 години, Робърт Де Ниро – на 79 години и Ал Пачино – на 83. Да, възможно е.

Не се ли произвеждат нови сперматозоиди на всеки 74 дни? Да, произвеждат се.

Не е ли вярно, че мъжът винаги има сперма и тя никога не се изчерпва? Вярно е.

Защо тогава съществува риск за детето?

Повечето хора знаят, че жената се ражда с определен яйчников резерв, който не се възстановява. До средата на 30-те качеството на нейните яйцеклетки започва да се влошава. Около 50-тата година тя губи изцяло репродуктивната си способност.

При мъжете не е така. Те могат да станат бащи почти до края на живота си, но проучванията показват, че с всяка изминала година броят на увредените сперматозоиди расте.

Материалът, от който се произвежда спермата, са сперматогониални стволови клетки в тестисите. По време на производството на сперма незрелите клетки се размножават непрекъснато чрез процеса на клетъчно делене. Едва половината от новите обаче са годни да оплодят яйцеклетка. Останалите остават в текущото си състояние, за да поддържат резерва от сперматогониални стволови клетки.

>>> За хората, които не искат да имат деца – различни ли са от останалите и защо ги съдим

Генетични мутации в сперматозоидите

При репродукцията се копира целият геном на човека, който се състои от около 3 милиарда букви. Ето защо в редки случаи е възможно да възникнат грешки в копирането на генетичната информация. Случи ли се, конкретната стволова клетка, която се превръща в сперматозоид, ще носи мутацията завинаги.

Колкото по-възрастен е мъжът, толкова повече пъти неговите сперматогониални стволови клетки ще са се размножавали. Някои изчисления сочат, че сперматозоидите на 25-годишен мъж преминават 350 цикъла на размножаване, а тези на 45-годишен мъж – 750.

Както стана ясно, всяко размножаване крие риск от възникване на грешка. С други думи, децата, които са се родили, когато мъжът е бил в по-напреднала възраст, са по-застрашени от мутации.

По-голям брой мутации при деца на по-възрастни бащи

Всеки човек е носител на нови мутации, които обикновено са около 60, но, ако бащата е бил над 40-45 години, когато се е родило детето, е много по-вероятно броят им да е по-голям.

Добрата новина е, че все пак повечето придобити мутации не са опасни, защото настъпват в част от генома, която не се кодира. Малка част от тях крият рискове за здравето, защото пренасят информация, която причинява генетично предавани болести. Това се случва приблизително на едно от 300 живи раждания, твърди Ан Горийли, професор по човешка генетика от Оксфордския университет.

Експертът проявява силен интерес към определена малка група наследствени увреждания, които се дължат именно на по-напредналата възраст на бащата. Някои от тях са например ахондроплазия, която причинява нанизъм, и синдром на Апер (деформиран череп и сраснали пръсти на краката и ръцете).

Честотата на уврежданията, които са резултат от генетичните грешки, предадени със сперматозоидите на по-възрастния баща, не просто нараства, а скача рязко с всяка добавена година от неговата възраст. Учените обаче смятат, че сами по себе си новите мутации не обясняват по-честите случаи на деца с шизофрения и аутизъм в семействата с по-възрастен баща.

Включване и изключване на гените

Проф. Робер допълва: „Родителят предава на детето си не само последователността от ДНК бази, но и някои съобщения, от които зависи включването и изключването на гените му. Тоест, от тези съобщения зависи тяхното експресиране.“
Според него всеки от нас се излага на стресори, токсини, химикали и различни преживявания, които променят епигенетичните характеристики на сперматогониалните стволови клетки. Промените се копират и предават на следващото поколение.

През 2020 г. Робер и екипът му публикуват доклад в списание Clinical Epigenetics, който разкрива, че някои от епигенетичните изменения се дължат на възрастта на бащата. Експертът твърди, че на базата на епигенетичните особености може да се определи възрастта на мъжа, плюс минус две години.

С напредването на възрастта стволовите клетки придобиват по-голям брой мутации, а епигенетичните характеристики претърпяват промени. Събитията в живота на мъжа и средата, в която живее, причиняват оксидативен стрес, а оттам и увреждания. Учените са на мнение, че комбинацията от различни фактори вероятно води до негативните последици върху здравето на децата на по-възрастни бащи.

Онова, в което специалистите са сигурни, е, че възрастта на бащата има огромно значение. Както Робер и Чан казват: „Късният брак, повторният такъв, асистираната репродукция, лечението на еректилна дисфункция, например с „Виагра“, и примерът, който дават известните личности, създават перфектни условия за развитие на генетични, неврологични и други заболявания при децата.“ 

* Hassan MA, Killick SR. Effect of male age on fertility: evidence for the decline in male fertility with increasing age. Fertil Steril. 2003.

** Reichenberg A, Gross R, Weiser M, Bresnahan M, Silverman J, Harlap S, Rabinowitz J, Shulman C, Malaspina D, Lubin G, Knobler HY, Davidson M, Susser E. Advancing paternal age and autism. Arch Gen Psychiatry. 2006.