Можем ли да изхранваме човечеството през 2050 година - 5 варианта

Населението по целия свят продължава да расте все по-главоломно с всяка година и, съдейки по прогнозите на социолози и учени, до 2050 г. съвсем спокойно можем да достигнем грандиозните 10 милиарда. И някъде там, измежду всички въпроси около нечовешкия ръст на населението, се прокрадва може би най-ключовият: ами, как ще ги изхранваме? Правилният отговор е само един, а и е единственият, който можем да дадем: като произвеждаме невиждани досега количества храна.

Мащабът на това предизвикателство е епичен. Разполагаме само с 30 земеделски сезона преди световното население да удари класацията със стряскащия си брой от 10 милиарда и едно нещо става повече от ясно за всички ни - за да имаме каквато и да е надежда да изхраним света, земеделието, каквото го познаваме, трябва да се промени.

Цялото стълпотворение от въпроси около основната ни тревога съвсем логично ни тревожи, но за щастие трансформацията на хранителната индустрия не само е планирана, а вече е и започнала да се прилага практически. Представяме ви 5 начина, с които можем да сме спокойни, че се движим в правилна посока.

Създаване на роботи - фермери

Задръжте за момент, преди да се разкрещите на компютъра в протест против роботите, отнемащи работните ни места. Много от фермерите смятат, че времето, прекарано из полетата седейки в трактор, е не само отегчаващо и еднообразно, но и ги лишава от ценно време, което биха прекарвали във вършене на други важни задачи, свързани с управлението на бизнеса.

Компанията "The Small Robot" има три готови роботи досега: Хари, Дик и Том. Том се заема със заснемането на географски изображения на културите, които след това изпраща за анализ. След него Дик е зает със задачата с максимална прецизност да пръска само отделни култури, прекратявайки практиката от цялостно пръскане на всички, и съответно избягвайки излишното замърсяване и спестявайки ресурси. Хари пък е роботът, зает със засаждането. Трите заедно вършат монотонните задачи, с които досега трябваше да се справят самите земеделци - с много по-голяма прецизност и по-малък разход.

Намаляване на ощетяващите почвата фактори

Малките роботи могат лесно да заменят големите традиционни трактори, като спокойно извършват значителна част от задачите им.

Обикновените трактори са много тежки. Движейки се по полетата, те утъпкват и съответно уплътняват почвата. Така кухините в почвата се запълват и автоматично се намалява броя на дупките, задържащи вода и въздух в почвата. Това утъпкване драстично намалява възможността почвата да съхранява вода, и съответно ощетява културата от усвояване на хранителни вещества.

Използването на по-малки, по-леки роботи точно за тази работа, вместо стандартните трактори, може да спомогне значително в решаването на тези проблеми. Да, един малък робот не може да тегли тежка машинерия, но и целта на роботите не е да работят по традиционните земеделски методи.

Да даваме втори шанс на отпадните материали

Един от най-шокиращите факти в земеделието е наличието на огромно количество добри за консумация храни, които биват изхвърляни ежегодно. Според ООН близо 35% от всички хранителни продукти свършват в кошовете за боклук на потребителите или търговците, или се развалят поради лоши транспортни условия и неправилни практики на събиране на реколтата.

Една от страните с най-сериозен проблем с отпадните продукти е Холандия - вторият най-значим износител на земеделски продукти (по стойност) след САЩ. Огромният поток от храна, преминаващ през Холандия неминуемо означава и голямо количество отпадни продукти. Холандското правителство се зае със задачата да превърне Кралството в първата европейска държава, намалила наполовина количеството изхвърляна храна до 2030 година.

Има безброй гениални идеи и инициативи в помощ на тази задача, но една от тях е особено впечатляваща - приложението “Too Good To Go”. То дава възможност на търговците да предлагат храните с наближаващи крайни срокове с намалени цени, по този начин драстично намалявайки количеството изхвърляни продукти.

Намаляване на процеса по стареене

Към днешна дата не сме намерили начин да връщаме часовника назад, но поне можем да забавим темпото при плодовете.

Бананите, които днес ядем в България, може да пристигат от Доминикана, Еквадор, Коста Рика или кой знае другаде. За да стигнат до нас в добро състояние, бананите се берат зелени и прекарват близо 40 дни в кораби из океаните, за да стигнат накрая в супермаркетите. А условието да се купуват е да бъдат перфектно жълти, без кафяви петна или черни точки. За да бъде успешна, цялата тази бананова одисея коства невероятен и много внимателен мениджмънт.

Ако един от бананите узрее по-рано, той освобождава етилен. Етиленът, от своя страна, ускорява зреенето на останалите банани. Само един банан - измамник, узрял по-рано от другите, е достатъчен, за да развали 15% от цялото количество в доставка. Представете си го като една огромна купчина банани - напълно негодни за ядене.

Екип от учени в Обединеното кралство работи над модифициране на генома в ДНК-то на бананите, така че в резултат те да освобождават далеч по-малко етилен. Успехът в тази ниша ще ни доведе до драстично намаляване на количествата изхвърляна продукция и ще удължи живота на бананите в складовете на магазините. В някои части на света тази практика може коренно да промени начините за транспортиране. В Европейския съюз например, прилагането на такова откритие може да е много по-трудно, тъй като генномодифицираните храни са под много строг контрол, а процесът по внедряването му отнема цяла вечност.

Да правим по-умни избори

Единственият начин да се справим с изнурителната задача по изхранването на 10 милиарда гърла след 30 години е да създадем устойчивост в производството и хранителната промишленост. И това изисква налагането на промени в целия модел по отглеждането, обработката, транспорта, складирането и продажбите на хранителните продукти и суровини. И автоматично означава, че много компании и правителства трябва да предприемат действия своевременно. Самите ние също.

Има много начини да ценим храната и производителите й - дали като избираме "по-грозните" зеленчуци за вечеря, или като насърчаваме супермаркетите да включват в етикетирането на продуктите какъв е въглеродният или водният отпечатък от храната ни (така че да избираме тези, оставящи по-малък екологичен отпечатък), или чрез използването на нови технологии за намаляване на отпадъците.

Създаването на свят, изхранващ се чрез устойчиво земеделие и тежка задача. Но все пак със съвместна работа производителите, учените, инженерите, търговците и правителствата могат да дадат устойчиво решение на въпроса. А междувременно ние самите можем да помислим какви промени можем да наложим в собствения ни живот, така че да се обединим в усилията.