Медицинска сестра пише трогателно писмо до родители, които току-що са загубили дъщеря си

"Бяхте опустошени. В абсолютен шок. Дъщеря ви бе донесена тази сутрин в болницата в безсъзнание. Тя беше между живота и смъртта, но само на 18 години, затова направихме най-доброто, което можахме. Мъчихме се в продължение на 45 минути. Нямаше шанс за възстановяване след такава фрактура на черепа. Не ви казахме, но поставихме косата й така, че да не забележите надуването, което се беше образувало. Никой родител не бива да вижда детето си така.

Аз трябваше да стоя до лекаря, докато той ви съобщаваше сърцераздирателната новина, опитвайки се да го направи по най-добрия възможен начин. Поправка - няма "добър" начин, по който да се изкаже такова нещо. Това са опразващи, изсмукващи, изваждащи, тряскащи и разбиващи новини. Във вашия свят сега има един човек по-малко.

Не, тя вероятно не е страдала. Катастрофата остави един от пътниците в критично състояние, а двама други с огромни наранявания. Случило се е толкова бързо, че в рамките на две премигвания и всичко е приключило.

Пропадате върху мръсния болничен под, без да ви е грижа за бактериите, които са там. Светът ви току-що се е разбил. А аз стоя там с мрачното си лице, стискам ръцете си. Вкопчвате се един в друг. Крещите. Плачете.

Аз не променям изражението си. Предлагам каквато и да е помощ. Отказвате ми и се вкопчвате все по-силно един в друг. Стоя до вас безпомощно. Подавам ви кърпички. Нося ви по чаша вода. Стоя до вас заедно със самотната си подкрепа. Аз съм там като колона, изградена от подкрепящо разбиране, за да се опитам да облекча болката и страданието ви по най-дипломатичния и коректен начин, по който болницата ми позволява. Кимам, поклащам глава. Предлагам ви безполезно потупване по гърба. Накрая се налага да ви оставя. Още едно семейство пристига и знам, че ви оставям в добри ръце.

Това, което не знаете е, че и аз съм разбита.

Плача през целия път до дома. Откривам дъщеря ви във Фейсбук. Била е красива. Току-що е завършила гимназия. Целият живот е бил пред нея. Не е честно.

Докато паркирам колата си, вече съм победена от яростта, която ме е изпълнила. Хвърлям чантата си в кухнята. Падам на пода, като вас, и плача.

Въпреки че съм млада за деца, имам брат, който също е на 18. Той прави точно това, което и дъщеря ви е правила - возила се е в автомобил на нечий приятел посред нощ. Толкова лесно можеше да е той на нейно място тази вечер. Увит около светлия полюс на смъртта.

Съжалявам за загубата ви много повече, отколкото предполагате. Честно казано не можете да знаете колко много. Но наистина е така. Не познавах дъщеря ви, но скърбях за нея толкова силно.

Ние медицинските сестри невинаги го показваме, на моменти е невъзможно да го покажем, но страдаме. Грижа ни е. Вашата болка е и наша болка. Скърбим с вас. Затова, моля, знайте, че мъката ви е усетена. Мъката ви е споделена."