За медицинските сестри с любов и благодарност

Въпреки че лекарите често успяват да спечелят симпатиите на пациентите си, медицинските сестри са тези, които получават обичта им. Особено сега, по време на пандемията от COVID-19, когато рискуват живота си на съвсем ново ниво, позволявайки ни да видим в тяхно лице поредния пример за героизъм.

Всеки човек има своя история

“Родих първото си дете преждевременно.“, така Карън Дал описва тежката ситуация, през която преминава. „Внезапно трябваше да бъда хоспитализирана. Изплаших се много. Тогава влезе медицинската сестра и заяви, че ако раждането не може да бъде спряно, ще ни откарат заедно по коридора до родилната зала.“

Карън, чието страхотно 10-годишно дете е доказателство, че е по-разумно да не се спори с медицинска сестра при изпълнение на задълженията й, казва, че никога не се е чувствала по-спокойна.

Неминуемо думата „заедно“ е ключът към спокойствието на младата жена. Когато медицинската сестра влезе в ролята на наш защитник, наш съюзник и наш съучастник, ние чувстваме, че бремето на нашата борба е споделено.

Джина Барека, професор по английска литература в Университета на Кънектикът, разказва: „Когато майка ми, на 47 години, беше в болница, умирайки от рак на костите, красив мъж, избрал професията на медицинска сестра, флиртуваше с нея. Той я накара да се почувства отново момиче, дори когато животът й свършваше. Върна усмивката на лицето й. Мъжката медицинска сестра, както ги наричахме тогава, беше щедър и мил.“

Добрите медицински сестри са експерти по човешката природа. Те разпознават и се грижат за скритите рани, прикритите болки и пренебрегнатите нужди.

Най-вероятно всички сме срещали състрадателна, забавна, умна, знаеща медицинска сестра. Да, лекарите са от съществено значение, но медицинските сестри често се сблъскват буквално и метафорично с мъката на хората.

Лекарите запазват техническата власт и обикновено предизвикват уважение, но ние свързваме медицинските сестри със спокойствие, бодрост и близост.

„В осми клас претърпях операция за поставяне на винтове в бедрата.“, спомня си писателят Тим Стобиески. „Осем часа по-късно пристигна медицинска сестра с патерици, за да ме раздвижи. Тя се обърна към мен с думите: „Ще боли, но това не е извинение“. За мен това е мъдрост.“

Медицинските сестри са корави по природа и се гордеят с това. Без издръжливост, смелост, оптимизъм и устойчивост, как биха могли да очакват същото от своите пациенти?

Професията на медицинската сестра е призвание

Към жените, които са били готови да вършат тежката работа – гледачки, носители на живот и навигатори на смъртта – в исторически план са се отнасяли с уважение. В миналото те са се занимавали с въпроси, които са смятани за табу, свещени и неприятни. Били са свидетели на неща, с които се е очаквало да се сблъскват само генерали, хирурзи и духовници.

Медицинските сестри създават живот, независим от мъжете, и често са били първите членове на семейството, които придобиват образование. Без извинения за решението си, те поемат нелек път.

Джулиан Джордано, специалист по физиотерапия, обяснява: „Професията на медицинска сестра едновременно излекува мизантропията ми и разсея дълбоко вкоренената ми вяра, че нямам нищо добро, което да предложа на хората“.

Известни със своето смирение, човечност и хумор, медицинските сестри, като Дороти Уотсън Хайнрих, не търсят почести или обществено признание. „Правим всичко възможно и се надяваме пациентите да ни помнят с обич.“, казва Дороти.

С обич, уважение и благодарност трябва да са изпълнени мислите ни за медицинските сестри поради всички грижи, които полагат за всички нас.