Кризата с опиоидите в САЩ провокира недостиг на болкоуспокояващи в по-бедните страни

В страните с ниски доходи често се отказва лечение на пациенти, страдащи от хронична болка, поради ограничителни закони и опасения относно пристрастяването към опиоиди, подхранвани от кризата, обхващаща Съединените щати. Поради това палиативните лекари, които споделят, че е налична огромна незадоволена нужда от болкоуспокояващи лекарства в по-бедните страни, призовават за облекчаване на ограниченията и за премахване на стигмата около този тип медикаменти.

Само 17% от морфина, произведен в глобален мащаб през 2020 г. за медицински цели, е бил използван в страните с ниски и средни доходи, въпреки че са дом на близо 83% от световното население, според последните данни на Международния съвет за контрол на наркотиците. Оказва се, че дисбалансът в употребата почти не се е променил през последните 20 години.

Проучване от 2017 г. установява, че Хаити получава средно на година само 5 мг еквивалентни на морфина опиоиди за всеки пациент, нуждаещ се от палиативни грижи – 0,8% от необходимото – в сравнение със САЩ, които получават 55 000 мг за пациент.

Драконовски закони

„Това, на което сам ставам свидетел всеки ден, са хора, които са били на лечение за специфично заболяване, преминавайки през болка и страдание в продължение на седмици, месеци или години.“, казва д-р Раджагопал, председател на благотворителната организация за палиативни грижи Pallium India, базирана в Керала, Индия. „На най-малко 96% от нуждаещите се в нашата страна е отказано лечение. Виждал съм хора с белези около врата от опити за самоубийство чрез обесване.“

Раджагопал споделя, че много малко пациенти достигат до клиники за палиативни грижи, където могат да получат болкоуспокояващи лекарства, подходящи за техните състояния, както и че лекарите често се страхуват да ги предписват.

>>> Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди

По думите на Раджагопал драконовските закони произлизат от международен договор от 1961 г., който подчертава контрола върху опиоидите, за да се спре злоупотребата с наркотици. Произтичащата глобална война срещу наркотиците, която на практика криминализира производството и предлагането дори за медицински цели, кара лечебните заведения и аптеките да спрат складирането на опиоиди. Резултатът е намаляване на годишната употреба на опиати в Индия от 600 кг през 1985 г. до 17 кг през 1997 г.

Усилията през последните години успяват да облекчат регулациите в Керала и други части на Индия, но че все още се употребяват само 350 кг опиоиди годишно, докато, според Раджагопал, са необходими 30 000 кг.

Висок процент на самоубийствата

Гари Роден, директор на Глобалния институт за психосоциални и палиативни грижи, провел изследване на навиците за предписване на опиоиди, споделя, че разпространението на заболявания като рак и диабет в страните с ниски и средни доходи поставя акцент върху необходимостта от облекчаване на болката и психологическия стрес.

„Може би употребата на опиоиди преди 100 години би била голяма част от медицината. Тъй като все повече се развиват технологиите, медиците обръщат повече внимание на ядрено-магнитния резонанс и кръвните изследвания, отколкото на страданието на пациента.“

Според Роден всичко това води до по-агресивно лечение с химиотерапия, дори на етапи, когато е малко вероятно да е ефективно.

„Процентът на самоубийствата е много висок сред хора с напреднало заболяване. Психологическият дистрес е много често срещан, семейният дистрес е много често срещан. Има много подходи, за които имаме доказателства, че ще помогнат, но не правим достатъчно, за да ги подкрепим.“

Палиативни грижи – по-евтин начин за облекчаване на болката

Палиативните грижи могат да бъдат по-евтин начин за облекчаване на страданието на неизлечимо болни пациенти и биха могли да станат по-достъпни чрез смекчаване на законите и обучение на здравните работници за прилагане на болкоуспокояващи и облекчаване на психологическия стрес.

Джулия Даунинг, главен изпълнителен директор на Международната мрежа за палиативни грижи за деца, споделя, че пренебрегването на болката на пациента може да има значително въздействие върху качеството му на живот.

„Последствията са доста широкообхватни. Въздействието на наличието на хора, чиято болка не е контролирана, надхвърля конкретния индивид.“, казва Даунинг.

Раджагопал коментира, че кризата с опиоидите в САЩ е повлияла на възприемането на медикаментите в световен мащаб, подхранвайки страховете на лекарите, че е възможно пациентите да се пристрастят. Въпреки това пристрастяването е специфично в Съединените щати, където фармацевтичните компании агресивно продават опиоиди.

„Страданието не се вижда. То се случва в болничните легла или стаи на пациентите и не се вижда от света. Пристрастяванията, от друга страна, са много видими в медиите, които отразяват епидемията в САЩ и смъртните случаи от свръхдоза. Никой не говори за постигнатия успех в западноевропейските страни, а само за опиоидната криза в САЩ. Това затруднява дискусиите по въпроса, тъй като мнозина са настроени срещу опиоидите.“, казва Раджагопал.

Даунинг споделя, че е постигнат напредък в Уганда, Индия и Кения, но трябва да се направи повече не само по отношение на законодателството, но и конкретно за обучението на медицинския персонал.

„Имаше момент, в който пациент дойде при мен с толкова силна болка поради тумор на главата и шията, че просто искаше да умре. Започнахме лечение с високи дози обезболяващи и стероиди. Следващата седмица той дойде и ме сграбчи, за да ми каже: „Благодаря. Вече не желая да умирам.“, споделя Зипора Али, лекар по палиативни грижи в Кения. „Ние не лекуваме болестта, но можем да накараме пациентите да се чувстват комфортно.“