Красива притча за това, което държим в ума си

Както вървели, двама монаси достигнали до една река. Там те срещнали млада жена, която не могла да премине сама. Един от монасите взел момичето и я пренесъл през реката. Когато преминали, я оставил на брега.

Изминало известно време и другия монах рекъл:

- Забрави ли, че да докосваме жена е против нашите закони? Забрави ли клетвите, които си дал?

Монахът, който пренесъл момичето, отвърнал:

- Братко, оставих жената на другия бряг на реката, в момента, в който я преминахме. Ти защо продължаваш да я носиш в ума си?

Поука: Не е необходимо да имаме ограничения, за да имаме морал. Ако не можем да отделим любовта и състраданието от апатията и безразличието, то тогава ни липсва съпричастност, а не правила.