Как Норман Борлауг спаси милиарди животи и поведе света към Зелената революция

Малко са учените, спечелили толкова награди, колкото Норман Ърнест Борлауг, а още по-малко са тези, заслужили ги по подобен начин. След като се дипломира, Борлауг става лидер на Зелената революция – вълна от инициативи, която за периода от 30 години осигурява оцеляването на развиващите се нации, чрез увеличаването на световното агрикултурно производство.

Известен като "бащата на Зелената революция", Норман Борлауг разшири границите на агрикултурата и заедно с това спаси животите на милиарди души.

След като завършва университета в Минесота през 1942 г. с бакалавър по растителна биология и лесовъдство и магистърска степен по генетика и патология на растенията, Борлауг се мести в Мексико, за да изследва растителния живот. Той се надява, че е способен да създаде вид устойчива агрикултура, която да се имплементира в световен мащаб. 

В рамките на няколко години прави именно това. Норман развива здравословен щам пшеница, устойчив на заболявания, от който могат да бъдат добити значителен брой растения. Той разбира, че чрез комбинирането на съвременни агрикултурни производствени техники щамът пшеница може да бъде внесен в Мексико, Индия и Пакистан.

Не минава много време преди Мексико да се превърне в нетен износител на пшеница. Няколко години по-късно пшеницата в Индия и Пакистан се удвоява, в резултат на това контролът на храните забележително се подобрява. 

Въвеждането на полезни, резистентни към зарази пшенични щамове е това, което сега е познато като Зелена революция. Преди намесата на Борлауг се предвижда по-голямата част от населението на целия индийски субконтинент да не оцелее до 1980 г. Причината е, че популацията нараства значително бързо, а ресурсите не стигат. Благодарение на Зелената революция последиците са предотвратени и работата на Борлауг е оценена на един милиард човешки животи.

През 1964 г. Борлауг е избран за директор на Международната програма за подобряването на пшеницата, както и на Консултативната група по международни селскостопански изследвания и център за подобряване на пшеницата (CIMMYT). През тези 13 години, в които е президент на CIMMYT, компанията разширява изследванията си, така че последните обхващат освен пшеница и тритикале, ечемик, царевица и сорго. 

Паметник в Обрегон, Мексико. Върху ниска и извита стена пред статуята на Борлауг са написани имената на сортовете пшеница, които той развива; на гърба на паметника са изобразени жени и деца, които гледат с надежда от разстояние. Паметната плоча с посвещение на английски и испански език показва, че това е и гробът, в който е погребан Норман Борлауг, след като умира на 95-годишна възраст през 2009 г.

След оттеглянето си от CIMMYT Борлауг става съосновател на Световния културен съвет, който цели да популяризира филантропията и културните ценности. За своя принос и хуманитарни постижения той получава Нобелова награда за мир през 1970 г. Но стремежите му в тази насока далеч не спират дотук. Борлауг използва своите агрикултурни изследвания за да подпомогне каузите срещу обезлесяването.

В това, което сега е известно на земеделците като "хипотезата на Борлауг", той допуска, че ако се обработват само най-плодотворните земи, то земеделската продукция ще се увеличи, а обезлесяването – намали. Въпреки, че тази теория е приложима само към местата, в които изсичането на гори се прави с цел осигуряването на обработваема земя (вместо за строежа на градове), тя все пак е широкоразпространена в селскостопанската общност. 

В началото на 80-те години африканските страни започват да страдат от същия недостиг и глад, който застига Индия през 60-те. Директорът на фондация „Nippon“ вижда как усилията на Борлауг ефективно решават проблема за Индия и Пакистан, затова се свързва с него и му съдейства за основаването на Sasakawa Africa Association (SAA). Последната работи с цел повишаването не само на производството на пшеница, но и на сорго и бобови растения.

Макар работата на Борлауг да е била на моменти срязвана от противоречия - например, когато предлага генно модифицираните храни като единствените, които могат да осигурят оцеляването на човешкия вид - той все пак е смятан за един от най-добрите земеделци в света. Освен Нобелова награда, Норман Боралуг получава и "Президентски медал на свободата", "Национален медал на науката", "Златен медал на Конгреса" и втората цивилна награда на Република Индия "Padma Vibhushan".

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: allthatsinteresting.com, britannica.com, willylogan.com