Казвам се Джейми – вече бивш хазартен играч, който бе изгубил почти всичко ценно в живота си

„Казвам се Джейми. Женен съм и имам прекрасно семейство. Развивам малък бизнес, а като студент бях отличник на випуска. От прочетеното дотук, вероятно ви приличам на много от вашите приятели или колеги, но не съвсем. Освен всичко гореспоменато, съм и бивш хазартен играч, който успя да се излекува от своята зависимост.

Години наред опитвах да се откажа сам. Донякъде успявах, но само за кратко време. Най-дългият ми период на въздържание е 9 месеца. След това обаче изпитвах още по-силна нужда да играя, губех по-големи суми и бях по-съсипан от всякога.

Е, мога с гордост да заявя, че от 15 юли 2010 г. не съм играл нито веднъж.“

Това е историята на Джейми, накратко. Тя обаче е далеч по-болезнена, изпълнена с успехи и падения, и, разбира се, по-вдъхновяваща, отколкото изглежда. Може би ще помогне на вас или на любим ваш човек да събере сили и да се изправи срещу своята зависимост.

„Откакто пораснах, хазартните игри станаха част от ежедневието ми. Като дете играех голф всеки ден. За да бъде по-интересно, най-добрият получаваше малка награда. Продължих така в гимназията, а после и в колежа. Наградите бяха символични, затова нямаха кой знае какво значение за мен, нито пък се отразяваха на стандарта ми на живот. Бих го нарекъл „безобидно удоволствие“.

Първата ми среща с човек, пристрастен към хазартните игри

Разбрах какво означава да си зависим, докато бях в колежа. Мой близък приятел не пропускаше и ден в игралната зала.

Първия път, когато ме помоли да му услужа с пари, бях шокиран. Той работеше и някак не разбирах как е възможно да не успява да покрие основните си разходи за месеца. По-късно установих, че всъщност всички негови спестявания отиваха в слот машините. Въпреки това му услужих, но с уговорката да ми ги върне.

Случката се повтори и потрети… Не можех да му откажа и продължих да му давам пари. Минаха месеци. Търсих начини да му помогна, за да не задлъжнява, но нито един не сработи. Проблемът ставаше все по-сериозен. Виждайки какво причинява зависимостта към хазарта на моя приятел, се зарекох, че никога няма да стъпя в казино.

Лятото на 2003

Тъкмо бях навършил 21 и, като повечето колежани, прекарвах времето си най-вече с приятели. През лятото играехме голф по цели дни, а нощите минаваха в клубове и барове.

Един следобед част от тях решиха да отидат да играят покер. Никога не бях играл, но не исках да си тръгвам. При първото наддаване не участвах, но после се присъединих. Залозите бяха ниски, а и не исках да изглеждам странно отстрани. Не съм сигурен, но мисля, че тогава загубих пари. Играта свърши и спрях да мисля за това.

Тръпката

У дома всички обичаха спорта, затова телевизорът ни беше постоянно включен на спортния канал ESPN. Когато разбрахме, че излъчват и състезания по покер, аз и моите приятели започнахме да се събираме и да гледаме заедно.

Сюжетът на играта наподобяваше филм. Главен герой в него винаги беше обикновеният гражданин, който опитваше да победи професионалистите. Това беше предаването, което ни запали. Започнахме да играем покер вкъщи, но не ни беше достатъчно. Чухме за онлайн покер „стаи“ и без никакво колебание се регистрирахме, за да „влезем“ в тях. Вече не тренирах голф и имах много свободно време. Търсех си достоен заместник на спорта – покерът. Той запълваше празнините.

Сметки и доза предпазливост

Не бе минала и година от случката с моя приятел. Все още мразех хазарта, но ми се струваше, че покерът е съвсем различно нещо.
Все пак приятелят ми играеше на слот машини, което означава, че вероятността да спечели се определя от самото казино. При покера игралната зала взема малка част от спечелената сума, но, ако човек изчисли правилно вероятностите за всяка комбинация от ръце и карти, може да спечели. Винаги съм обичал математиката, затова се чувствах така, сякаш съм намерил своето място.

Станах по-смел. Залагах и в повечето случаи печелех, а когато губех, беше в рамките на очакваното от мен.

Залозите скочиха

Залогът от 25 долара вече ми се струваше твърде скромен и посредствен. Увеличих на 50-100 долара.

Дойде януари 2005 г. Спомням си ясно точно този месец, защото предстоеше да се дипломирам. Нямах обаче никакво желание да започна работа след това. В крайна сметка, печелех доста добре. Само в рамките на 30 дни виждах как моите 100 долара набъбваха до сума, която не бих получил като маркетинг специалист. Вече се бях хванал на въдицата. Играта ми ставаше все по-дръзка, залозите по-високи, рискът също.

Тилтът

До този момент вярвах, че съм добър играч, който обикновено печели. Допуснах обаче една сериозна грешка – тилт.

Тилтът в покера е емоционално състояние, което те лишава от рационално мислене и те дърпа надолу, без значение какви карти държиш. Човек започва да играе агресивно, като се ръководи от гнева си, а не от изчисления. Печалбата след цяла седмица на предпазлива игра отиваше на вятъра само след 15 минути тилт.

Загубите започнаха да растат

С времето започнах да губя все по-големи суми пари. Вече не играех според възможностите си и прибягвах до кредитните си карти, за да задоволявам нуждите си.

Продължавах да вярвам, че мога да се справя и да си възстановя заложените пари. Казвах си, че следващия път ще е различно, защото нямаше да играя толкова дълго. Щях да стана и да си тръгна, щом спечеля, още преди първия признак на тилт. Е, да, но не се получи. Всяка игра беше точно като предишната. Печелех в началото, след което губех всичко. Усещах, че започвам да пропадам.

Заеми от семейството

Когато положението излизаше извън контрол и не можех да си плащам сметките, молех за помощ семейството си. Бях сигурен, че ще ми помогнат, както помагаха на моя приятел преди време.

Убеждавах ги, че ще се откажа и вероятно съм вярвал в думите си, но не предприех стъпки в тази посока. Не лекувах своята зависимост и всеки път се връщах към вредните си навици, след което отново ги молех за пари. Аз вече не вредях само на себе си, а и на родителите си. Нещо трябваше да се промени.

В отчаяните си опити да компенсирам загубените средства, започнах да играя и други игри като онлайн рулетка. Помня, че не смеех дори да погледна как се върти топката на екрана. Само се ослушвах да чуя дали печеля или губя. За 10 минути останах без 800 долара.

За кратко спрях, без чужда помощ

Бях убеден, че трябва да се променя. Баба ми успя да откаже цигарите съвсем сама. Мислех си, че и аз ще успея. В продължение на 9 месеца бях прав. Чувствах се добре и се гордеех със себе си. Започнах да развивам бизнеса си и вярвах, че съм на прав път.

>>> Ограниченото рекламиране на хазарта може да намали риска от вредите, свързани със залагането

Старите навици умират трудно

Когато стар приятел ме покани у тях да играем покер, си казах, че мога да го направя, без да се пристрастявам. Залозите бяха ниски, щях да загубя не повече от 100 долара. Не помня как се разви играта, но за няколко дни се върнах към старите си навици. Оказах се точно там, където бях спрял.

Отново губех пари, а бизнесът ми беше пред фалит. Да, продължих, въпреки всичко, с надеждата, че всичко ще се нареди.

Бях разобличен

Връщах се от служебно пътуване, когато реших да се отбия в едно казино и да поиграя. Бях сгоден и без да искам съм набрал годеницата си, след което тя започнала да ми звъни многократно, защото се е притеснила, че нещо се е случило с мен.

Тук е моментът да вметна, че тя мислеше, че съм се отказал от хазарта, а и след няколко месеца щяхме да се женим. Мога да предположа колко бясна е била, когато е чула какво правя. След като разбрах, че ми е звъняла, се качих в колата и продължих към дома. Обадих й се и някак успях да я заблудя. Това обаче ме разтърси из основи. Докато шофирах, звъннах на всичките си приятели, с които споделяхме една и съща страст по покера, и им казах, че приключвам завинаги. Никога повече не говорих с тях.

Годеницата ми беше много разстроена и в същото време знаеше, че имам нужда от лечение. Това беше най-щастливият ден в живота ми.

Терапията

Нямах никакво желание да посещавам група на анонимните хазартни играчи, но само така можех да запазя връзката си. Освен това се чувствах уморен от всички проблеми и главоболия, които произтичаха от моята зависимост към хазарта.

Първите ми срещи с другите членове на групата бяха странни, търсех си причини да не ходя. Обичах да играя покер и не можех да си представя да не го правя никога повече през живота си. Още по-малко исках да съм част от тази общност, докато съм жив. Въпреки всички доводи, които си измислях, продължих да ходя.

Тежката депресия

Няколко години, след като започнах да посещавам групата на анонимните хазартни играчи, изпаднах в тежка депресия. Това уточнение е за всеки, който предстои да извърви моя път и може би ще се сблъска със същото. Според мен депресията се дължеше на болезнен челен сблъсък с истината и реалността – бях се разделил завинаги с хазарта.

До ден днешен тя ме навестява от време на време, но се уча как да се справям с нея.

Как живея днес

Вече 7 години не съм играл хазартни игри. Израснах изключително много като човек. Финансовото ми състояние е добро и вече не изпитвам нужда да унищожа всичко, което съм постигнал.

Най-съществената част от моето лечение беше да си напомням през какво преминах заради хазарта. Преди посещенията ми в групата на анонимните хазартни играчи с лека ръка щях да пренебрегна страничните ефекти и да се фокусирам единствено върху печалбата. Възстановителният процес е невъзможен без спомена за болката, тя не бива да се забравя. Случва се да си спомня за игрите на покер, но вече мога да претегля плюсовете и минусите, да потисна порива, знаейки къде ще ме отведе накрая.“