Истински истории: Захвърлих кариерата си, за да стана барманка, и съм по-щастлива от всякога

Във време, в което всеки преследва кариера, жертвайки личното си спокойствие и семейната хармония, един жена съумява да върви срещу течението. Предстои ви да прочетете една истинска история, която вдъхновява, но и показва по реалистичен начин, че всеки човек трябва да търси личното си щастие, а не да преследва нечии чужди модели, в които просто не може да се побере.

Когато навърших 30 години, бях обзета от същата кръвоспираща тревога, която повечето хора преживяват на тази възраст – Какво правя с живота си?

По това време се подвизавах като копирайтър на свободна практика и с нетърпение виждах как доходите ми не успяват да стигнат за нищо. Затова приех първата работа на пълен работен ден и с добро заплащане, която ми бе предложена. Така започнах да пиша в развлекателна стартъп компания.

След девет тежки месеца с по 60-часова работна седмица и загубата на малкото подобие на социален живот, който имах, пред мен се появи шансът за повишение и преместване в по-голям офис. И въпреки че работих здраво точно за това, нервно и с голяма доза притеснение отказах възможността, която се отвори пред мен. Тогава се мислех за страхливка, затова че не предприемам нови хоризонти за развитие, но сега вече знам, че това е било най-доброто решение, което някога съм взимала. Както се оказа, аз съм от малкото хора, които предпочитат здравословния баланс между работа и личен живот, за разлика от повечето кариеристи в наши дни.

Освен това, позицията, която заемах за момента, бе мечтана от мен дълго, преди да я получа. Въпреки това, нещо ми липсваше в този момент. Не се чувствах успешна, а по-скоро изолирана и нещастна. Тази безутешност ми показа какво всъщност искам от живота и това бе да НЕ стоя по 14 часа на ден пред лаптопа.

Затова направих радикална промяна в професионалния си живот – напуснах и започнах работа като барманка.

Точно така! Дейността, за която говорех, че никога няма да извършвам отново (налагаше ми се да работя същото през студентските си години), се оказа перфектната стъпка в кариерата ми. Позицията зад бара не просто ми предоставя възможност да се социализирам, но и ми дава достатъчно време, което да отделя за близките си, а също така да се погрижа и за себе си.

След като случайно се запознах с няколко жени, изпаднали в подобна ситуация, в която бях аз само до преди няколко месеца, разбрах, че явно има нещо наистина сбъркано в разбиранията ни за успех и жертвите, които сме готови да направим за него.

Карла, която е на 31 години, ми сподели, че е изпитала психически срив след следването в университет и опитите да преследва мечтата си.

"Оставих всичко, за което бях работила усърдно в продължение на години, но беше време да отстъпя назад, за да съхраня себе си.Сега съм толкова по-щастлива, макар и с по-малко пари, поне мога да виждам по-често хората, които обичам."

Други жени, с които се срещнах, ми споделиха, че са загубили благоприятната връзка със семейството и децата си, влошили са здравето си или са се лишили от всякакъв адекватен социален живот само за да преследват болните си амбиции.

Аз не мога да бъда толкова горда от себе си, че да заявя красноречиво "Направих най-добрия възможен избор. Последвайте примера ми". Разбира се, моят път също си има своите негативи. Макар и да обичам работата си в бара и всички съпътстващи забавления, всеки път, щом се наложи да почиствам мизерията, оставена от пияни хора, една малка частица в мен съжалява.

Понякога се чувствам зле и от факта, че, докато бях студентка, се заричах никога повече да не работя в бар. А сега, десетилетие по-късно, отново съм на същото място. Дълбоко в мен едно гласче ме пита, да не би да съм направила грешка и да съм се върнала няколко крачки назад.

Но времето си казва думата. Самият начин, по който възприемам работата, е съвсем различен. Научих, че успешната кариера е наистина успешна само и единствено, ако ме прави щастлива. В момента, в който работата не ми носи удовлетворение, а ме принуждава да се жертвам в името на напредъка на някаква компания, то значи вече не ме устройва. Колкото и хубаво да е да имам повече пари зад гърба си, за мен се оказва по-важно да преследвам страстта си, да приоритизирам себе си и да имам достатъчно време за близките си.

Вече минаха две години, откакто правих всичко, за да гоня ученическите си мечти. Сега се задоволявам с по-малко в материален аспект, но съм наистина богата в духовен и ментален.

А вие щастливи ли сте с това, което правите?

Редактор: Милена Минчева

Източник: bustle.com

Снимки: freepik.com