Изящни египетски храмове, които са били преместени

Дълбоко в пределите на великия храм в Абу Симбел, издълбан в планинския склон на древна долина (в Южен Египет), се намира цял един чуден и огромен свят. Това е титаничният комплекс, изграден от Рамзес II. Целият изписан в йероглифи от пода до тавана, храмът разказва за битките и постиженията на владетеля. Колоните, окичени със сложни военни произведения на изкуството, поддържат таван, обрисуван с лешояди. А отвън четири колосални статуи гледат към източния хоризонт на изгряващото слънце и кристално чистото езеро.

Тази невероятна гледка можеше и да не съществува, ако историята се бе развила по дори малко по-различен начин. В случай че този храм не е бил преместен, от една страна, сега щеше да бъде под водa, а от друга, места като Историческия център на Виена, Ангкор Ват в Камбоджа, както и други забележителности на ЮНЕСКО, изобщо не биха съществували. 

Северноафриканската долина Нубиан пресича границата на Южен Египет и Северен Судан. Уединеният пустинен регион, осеян с палмови оазиси и сезонни пустинни потоци, е дом и на могъщата река Нил. В древността това е била земя на злато и богатства, управлявана от владетели, които са демонстрирали силата и властта си чрез издигане на пирамиди и величествени храмове. Но комплексът Абу Симбел, строен в продължение на 20 години през XIII в.пр.Хр., е едно от най-впечатляващите места и до днес. В близост до големия храм е позициониран и по-малък, в чест на съпругата на Рамзес II – Нефертари.

Въпреки че Рамзес е имал много жени и любовници, Нефертари е била най-обичаната от него жена.

Кампанията "Нубиа" на ЮНЕСКО започва през 1960 г., когато Обединената арабска република започва конструкцията на нов язовир по продължението на р. Нил. Очаквало се е по този начин да се подобри напояването в долината, да се разрасне хидроелектрическото производство, както и до няколко години прекрасните египетски храмове…да бъдат под вода. 
Комплексът внушава страхопочитание с мащаба и изяществото си, но още по-голямото учудване идва от факта, че през 60-те години на XX в. екип от международни инженери разглобяват и преместват целия храм парче по парче. След което е отдалечен на над 60 м. от оригиналното си местонахождение, за да бъде спасен от преустановените и надигащи се води на Нил. 

С цел да предотвратят разрушението им, от ЮНЕСКО предприемат първата по рода си международна, спасителна акция. Този невероятен успех по-късно се превръща в катализатор за редица световни наследства, които имат нужда от протекция и подпомагане, и които днес надхвърлят 1 073 значителни културни и природни забележителности в целия свят.

Преместването обаче изобщо не е било толкова просто. В началото на 1963г. екип от хидролози, инженери, археолози и редица специалисти започват осъществяването на многогодишния план. Разрязват двата храма на прецизни парчета (големият храм е поделен на 807 части, а малкият на 235), които номерират, преместват и внимателно възстановяват в първоначалния им блясък, втъкавайки ги в специално подготвена планинска фасада. Работниците дори калкулират точните мерки, за да се пресъздаде същото подравняване на дневна светлина. По този начин два пъти в годината (на 22 февруари и 22 октомври) изгряващото слънце се прокрадва продължително време през тесен отвор, за да осветява лицето от статуята на Рамзес II, както и още две статуи, поставени дълбоко във вътрешността на храма.

През септември 1968г. проектът е окончателно завършен. Действително това е едно от най-великите археологически и инженерни предизвикателства в историята. Преди да стартира, проектът е изглеждал абсурден, но именно този успех доказва, че концентрирайки всичките си ресурси, ЮНЕСКО са способни и на немислимото.

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com

Снимки: bbc.com; rovos.com

Още по темата:

• Вътрешността на пирамидите, за която никой не говори
• Археолози откриха гробница на неизвестната досега египетска царица Кентакавес III