Изстрадалата детска ръка и срамът на фотографа – трогателната снимка, която обиколи света

В ежедневието си ние попадаме на различни фотографии, но рядко знаем каква е историята, която се крие зад тях - кои са хората на нея, с какво се занимават или как се чувстват фотографите, когато я заснемат.

През далечната 1980 година фотографът на свободна практика Майк Уелс запечатва един трогателен момент – католически проповедник, който държи ръката на недохранено от Уганда момче. Трудно е да се забележи, че слабата и безжизнена малка ръчичка е на малко дете. Но е така.

Фотографът печели наградата на престижния конкурс World Press Photo, но към днешна дата признава, че се срамува, че в онзи момент е запечатал този миг. Но защо?

Преди на направи знаковата снимка Майк работи като доброволец към британска фондация, която прави кампания за ваксиниране срещу полиомиелит в две африкански държави – Малави и Свазиленд. Уелс пътува до Уганда и постоянно наблюдава католическите свещеници, които раздават храна. Един от тях разказва на Уелс за ситуацията и за хората, подложени на масов глад. Той не пропуска да му сподели и за  четиригодишното момче със сухите и безжизнени ръце от племето Карамоджонг.

През 1978 г. започва недостигът на храна в региона на Камбоджа. Той е вследствие на суша, лоша реколта и множеството болести по растенията. Правителството не предприема действия. Нестабилното политическо и икономическо положение в страната от друга страна довежда до пълен срив в търговията. Свободното влизане и излизане в града с добитък и зърно става много трудно и дори невъзможно. Когато масовият глад е факт, единствените, които се опитват да помогнат, са група католически свещеници, които през въпросната година са изпратени в Камбоджа. Точно в един такъв момент фотографът заснема паметната снимка.

Повече от 5 месеца тя не е публикувана никъде, но накрая излиза наяве. Уелс твърди, че не е предоставил снимката доброволно, както й не се е записвал в престижния конкурс. Да, снимката печели отличието за "Фотография на годината", но авторът й се срамува, че в онзи момент е щракнал копчето. Той е безкрайно огорчен и засрамен, защото "не е етично да се печелят награди с фотографии на хора или деца, които гладуват до смърт и преживяват нечовешки страдания".

По статията работи: Илияна Стоянова

Източник: rarehistoricalphotos.com