Изследване върху лемури разкрива мозъчните процеси, свързани с моногамията

Скенерни снимки на мозъка на лемури показват, че не всички моногамни бозайници разбират и изпитват любовта по един и същи начин.

Не само хората могат да изграждат дълготрайни връзки с един-единствен партньор. Феноменът се наблюдава и при други бозайници като прилепите, бобрите, вълците, лисиците и много други. Ново изследване посочва, че мозъчните процеси, които удължават чувството за любов и привързаност при различните животински видове, не са едни и същи.

Проучването е публикувано на 12.02.2021 г. в списание „Scientific Reports“ и прави сравнителен анализ между моногамни и полигамни видове лемури от остров Мадагаскар, които се считат за далечни братовчеди на човека.

Някои видове лемури прекарват 1/3 от живота си с един партньор

Ръждивокоремният и мангустовият лемур са сред малкото представители на семейство Лемурови, при които мъжкият и женската съжителстват заедно години наред, отглеждат своето потомство и защитават с общи усилия територията си.

След като станат двойка, лемурите прекарват голяма част от времето си в пощене или сгушване един в друг, като увиват партньора си с опашка. Мъжките и женските от тези два вида поддържат моногамна връзка в продължение на средно 1/3 от живота си. Техните роднини далеч не могат да се похвалят с толкова дълги периоди без смяна на половинката.

Само 3% до 5% от бозайниците са моногамни

Моногамията остава загадка за биолозите. До известна степен това се дължи на факта, че при много животни тя липсва. Докато 90% от птиците са верни на своите партньори, то при бозайниците делът е едва 3% до 5%. Повечето от познатите 6500 млекопитаещи са в „отворени връзки“, както обичат да казват хората.

Според автора на изследването Никълъс Грийб от лабораторията на проф. Кристин Дрий в университета „Duke“ „съотношението е странно и нетипично.“

Какво кара едни животни да бъдат верни на партньорите си, а други – да ги сменят твърде често?

През последните 30 години са проведени много проучвания върху гризачи, които разкриват, че по време на чифтосване се отделят два основни хормона – окситоцин и вазопресин. Учените смятат, че склонността към моногамия може да се дължи на различния им ефект върху мозъчните процеси.

Повече свързващи точки на хормоните окситоцин и вазопресин

В самото начало експерти изследват малки бозайници, наречени Microtus ochrogaster, които много наподобяват гризачи, но за разлика от тях прекарват живота си само с един партньор. Те сравняват мозъчната им дейност с тази на техните полигамни родственици сивите полевки. Оказва се, че при моногамните Microtus ochrogaster „докинг точките“, или местата на напасване и свързване на хормоните, отговорни за дълготрайните връзки, са много повече, особено в мозъчния център за награждаване.

След като установяват, че гореспоменатите две химични вещества укрепват връзката между мъжкия и женската при гризачите, изследователите си задават въпроса дали нямат същия ефект и върху хората.

Генетични сходства между лемурите и хората

За целта те решават да проведат изследване върху лемури. Макар че са най-отдалечените наши роднини примати, ние имаме много повече генетични сходства с тях, отколкото със сивите полевки.

Екипът от университета „Duke“ използва образната техника авторадиография, за да визуализира свързващите места на окситоцин и вазопресин в мозъка на 12 лемура, починали от естествена смърт.

Сред животните има 7 различни вида: моногамните ръждивокоремен и мангустов лемур и още 5 техни роднини, които прекарват живота си в полигамия.

Според автора Грийб това са единствените бозайници сред приматите, при които може да се открият биологични фактори, свързани с моногамията.

Разпределение и гъстота на хормоналните рецептори

При сравнението на скенерните снимки на лемури с тези на сиви полевки и маймуни учените се натъкват на сериозни различия в разпределението и гъстотата на хормоналните рецептори. С други думи, окситоцинът и вазопресинът влияят върху различни части на мозъка на лемура, което може да означава, че и ефектът от тяхното действие е различен.

Успоредно с това екипът открива нови разлики в мозъчните връзки при моногамните и полигамните лемури.

Специалистите планират да проведат експеримент, с който да проследят как биха се отнасяли един с друг партньорите лемури, ако се потисне действието на окситоцина. Те предвиждат да им осигурят прием на вещество блокер, което временно да попречи на хормона да се свърже със съответните рецептори в мозъка.

Какво можем да научим от лемурите за любовта ли? Експертите са предпазливи в своите заключения, но все пак смятат, че окситоцинът може би е еликсирът на отдадеността при някои видове гризачи. Според тях обаче дълготрайните връзки на лемурите, някои видове примати и хората се дължат на комбинираното действие на много химични вещества в мозъка, както и на определени екологични фактори.

Грийб допълва: „Вероятно има немалко процеси, протичащи в мозъка, които доказват склонността към моногамия или полигамия. От съществено значение са видовете животни, които изследваме. Сигурен съм, че феноменът има повече от едно обяснения, за които дори не подозираме.“