Изпратени в изгнание заради менструация – трудният живот на жените от Непал

от 13 апр 2018г.

Майката на 33-годишната фотографка Поуломи Басу е вдовица, която не носи дрехи в червено. В Индия, родината на Басу, червеният цвят символизира едновременно непорочност и греховност. Според традиционните индуски практики вдовиците могат да носят само бели сарита - цветът на траура и смъртта - до края на живота си. Също така им е забранено да посещават празненства и да се женят отново.

Басу е успяла през 16-те години от кончината на баща си да убеди майка си да разнообрази гардероба си като добави цветни дрехи, въпреки че възрастната жена продължава да отказва да носи червено или ярко розово. Младата фотографка е съумяла да премахне една потискаща практика в живота на най-важния за нея човек - майка й. Басу споделя, че още от малка е осъзнала как суеверията и традициите се използват като метод за контролиране на жените. Това включва дори цвета на дрехите.

С новия си проект, наречен "Ритуал на изгнание", Басу изучава червения цвят като символ на менструалната кръв. Целта на индийката е да спомогне за прекратяването на индуската практика Чаупади, според която по време на месечния цикъл жените са поставени в изолация. Басу е на мнението, че този ритуал нормализира неспирния кръг от насилие, засилен от традициите и религията.

Фотографиите на индийката, които разкриват трудния живот на жените в селските райони, са направени в държавата Непал. Определяни като нечисти индивиди, които имат силата да предизвикват бедствия на хора, животни и земя, жените са прокудени от домовете си, докато трае менструацията им. Някои остават в колиби, недалеч от къщите им, докато други трябва да пътуват 10-15 минути до малки усамотени бараки. По време на изолацията жените често умират от изключително високите температури, ухапвания на кобри или изнасилвания.

По време на ежегодния вестивал Риши Панчами в Катманду, Непал, жените изпълняват ритуал за измиване на греховете, извършени по време на месечния цикъл.

Басу започва проекта си през 2013 г., като посещава Непал приблизително на всеки две седмици. Достъпът до жените е труден поради несъгласието на съпрузи, свекърви и учители. Една от историите, които си спомня ясно индийската фотографка, е тази за Лакшми и трите й деца. Нейният съпруг я напуска преди 5 години и никога не се завръща. Въпреки това Лакшми всеотдайно изпълнява обичая Чаупади, подтиквана от свекървата си. Жената е длъжна да вземе и трите си деца с нея, когато се отправя към изолираната колиба, разположена насред нищото.

След това Басу разказва историята за учителка, която представлява единствената жена в селата, която не практикува мъчителния ритуал. Когато най-добрата й приятелка умира, след като е изнасилена в една от импровизираните колиби, съпругът на учителката подкрепя решението й да спре да изпълнява обичая Чаупади. Според Басу този пример дава надежда, че промяната е възможна и представлява първите стъпки към премахване на вредната практика.

Независимо от факта, че ритуалът Чаупади е обявен за незаконен в Непал от 2005 г., жените, заснети от Басу, са обучени да приемат тази традиция без възражение. Въпреки че не изявяват ясно несъгласието си, това не означава, че са приели същата съдба за дъщерите си. Няколко жени дори са помолили младата фотографка да вземе дъщерите им и да ги отведе в града.

Басу заключава, че пътят към революцията не е лесен.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: nationalgeographic.com

Още по темата: