Играйте с децата си, полезно е за вас

Колко от вас, родители, имат време да играят всеки ден с децата си? Вероятно малко. Не е нужно да е ежедневно, може дори да е 1-2 пъти седмично. Важното е да се отпуснете и да прекарате времето си пълноценно. Когато играете с дете мозъкът и тялото ви се възстановяват. Така им помагате да се спасят поне за кратко от еднообразието на живота на възрастния.

Каква е играта няма особено значение. Може да е шарада, лип синк, парти с танци и какво ли още не…

Причините да играете с детето често са трудни за споделяне. Когато го правите, за да усъвършенствате уменията му или за постигане на определен краен резултат, всъщност вие не играете.

Често се водите и от вътрешния си глас, който постоянно ви нашепва, че не сте страхотен родител, а вие толкова силно искате да бъдете.

Друг път склонявате, само защото то ви е помолило, а вие се чувствате виновни да откажете.

Или просто отрочето ви все още не умее да се забавлява без вас.

Ако се припознаете в написаното по-горе, може би е по-добре да не играете с детето, докато то не се научи да се забавлява само или с братчето/ сестричето си.

Преди това обаче ще ви запознаем с няколко не толкова популярни причини да отделите от времето си за игра с детето. Когато родителят истински се наслаждава на тези моменти и успява по естествен път да ги вмести в графика си, те наистина могат да му донесат много ползи.

Какво означава игра?

„Играта не е извършване на точно определена дейност, тя е по-скоро състояние“, обяснява психиатърът д-р Стюарт Браун, основател и президент на Националния институт за игри. Състояние, на което сме отдадени докрай, което ни доставя истинско удоволствие, променя представите ни за време и място и ни кара да мислим повече за преживяването, отколкото за крайния резултат. Природата ни е устроила да участваме в различни форми на игра. Създадени сме да играем и чрез игра сме се появили на този свят.“

Играта може да е „Лего“, куклен театър, преобличане, спорт, видео игра или пък редене на пъзел.

Може също така да опечете заедно сладкиш, да засадите или полеете цветята в градината или да изкъпете кучето, като включите забавен елемент.

Друг вариант е да бъдете спонтанни: да пеете смешни, измислени песни в колата или да се биете с възглавници в неделя сутрин.

Изборът е изцяло ваш. Отношенията дете-родител изискват участие на две отделни личности с различна чувствителност и предпочитания. Видът игра и колко често се случва тя зависи от семейството и неговото ежедневие и потребности. Няма универсално решение.

Предложения за игри според възрастта на детето

Всяко дете обича да се забавлява по свой начин с всеки от родителите си. Ако имате три деца на различна възраст, ще забележите, че всяко има своите предпочитания.

С най-малките

Някои деца обичат да играят с родителя на ролеви игри – дете и майка например. При това истинската майка трябва да бъде малкото дете. Тя трябва стои кротко, а то отива да измие чиниите наужким. От време на време майката дете прекъсва родителя от миенето на чинии с някакво искане. В случая задачата на възрастния играч е да бъде достатъчно изобретателен да измисли нови и нови „проблеми“, които могат да бъдат както сериозни, така и направо абсурдни. Можете да кажете, че ви е страх, че татко няма да се прибере от работа или пък че лъскаво чудовище се опитва да ви покрие целите в не какво да е, а в слайм!

Най-интересната част е, когато дойде ред вашето дете да влезе в ролята на родител и да предлага решения: „Не се тревожи, лъскавото чудовище всъщност е много готино и ще ти даде от слайма да играеш с него. Ако пък полепне по теб, просто ще се изкъпеш!“

С 8-10-годишните

При по-големите деца са възможни други форми на забавление. Те обичат да съчиняват истории, докато са с нас. Можете да го правите, докато разхождате заедно кучето например.

Друго интересно предложение е да се научите да карате кънки или ролери. Със сигурност ще има забавни, дори неловки, мигове, но пък поддържате добра форма.

С тийнейджърите

Колкото повече порастват децата, толкова по-екстремни може да стават преживяванията. С големите обикновено времето преминава в търсене на силни усещания и нови приключения.

Докато са по-малки, родителите прекарват времето си с тях като редят Лего, спортуват заедно или творят. Когато пораснат, се променят и забавленията. Тийнейджърите нямат нужда от структурирани игри, а от емоции. Нещо, което да ги развълнува.

Лоръл Снайдър е автор на детски книги и споделя, че по време на локдаун е излизала с голямото си дете на разходки в близкия парк късно вечер, когато е пусто, за да слушат песента на цикадите. Тя признава, че ако не са били поставени под такива строги ограничения, едва ли биха го направили някога. Извън локдаун разходките отново се случват през деня и двамата разбират колко много са им харесвали среднощните споделени минути. Снайдър споделя: „Светът е толкова различен през нощта.“

Възрастните имат нужда от игри

Много възрастни имат нездрава връзка с времето. Те са обсебени от спазването на графици, стремежа към продуктивност, постоянните опити за оптимизация и организация. Въпреки това сякаш винаги има нещо несвършено или забравено. Никога не е достатъчно. По-лошото е, че за част от тях причината се крие в техен недостатък, а не в проблем в обществото. А то наистина е проблем на обществото, не личен такъв.

Възрастните са забравили магията на играта и как свободното време може да направи живота им цветен и толкова интересен.

Спрете да мислите за продуктивността

Докато играете с детето, в съзнанието ви често ще изникват въпроси като „Кой съм аз всъщност, когато не трябва да печеля пари и да постигам очакваните от мен резултати?“ и „Какво се случва с мозъка ми, когато не работя на пълни обороти?“

Според самата Снайдър тогава човек постига, онова, от което „бяга“ в ежедневието си. Той се откъсва от действителността, стъпва встрани от поточната линия и спира да произвежда, да постига резултати. Сякаш се превръща отново в 8-годишно хлапе, за което продуктивността няма никакво значение. Възрастният не бива да се срамува, когато се оставя на течението и забравя поне за малко всички свои задължения.

По-малко стрес и тревожност

Учените са доказали, че игрите могат да отнемат част от тревожността ви и да ви помогнат да се справите със стреса. Накратко, ще се почувствате по-добре.

Психиатърът д-р Браун отъждествява липсата на забавления с децата с липсата на сън. Според него само по този начин родителите могат да се настроят оптимистично за онова, което ги очаква, и да подобрят настроението си.

Той добавя още: „Години наред съм изследвал същността на игрите и ефекта им върху човешкото здраве и психика. Заключението, до което стигнах, е, че те са нужни както на децата, така и на възрастните. Заложено е в природата ни. Дори еволюцията не е потиснала тази наша потребност, което означава, че тя е важна. Благодарение на играта, под една или друга форма, сме оцелели като вид. Чрез нея се чувстваме свързани с останалите представители на общността и се научаваме да си помагаме и да бъдем съпричастни.“

Браун е сигурен, че всеки възрастен може да даде свобода на отдавна забравения си стремеж към игра, но при някои условия.

Родителите може да поискат да играят с други възрастни понякога, в което няма нищо лошо. Тогава те ще бъдат напълно свободни да изследват себе си и на какво са способни. Могат да се оставят на хаоса и разнообразието, които са важни елементи от всяка игра.

Хубаво е възрастните да оставят децата си да се научат да играят самостоятелно. Това означава да не им дават строги напътствия и да не ги натоварват със своите очаквания.

Децата са най-добрите учители по игри

Ако сте от хората, които не успяват да се откъснат от задълженията си, позволете на детето да ви научи. То със сигурност ще се справи.

Психологът Алисън Гопник е експерт по детско развитие. Тя споделя: „Докато играят, децата буквално предизвикват и най-великите учени със своите безбройни идеи. Те могат например да намерят нови приложения на най-обикновена гумена топка. Техните малки мозъци са толкова пластични и, така да се каже, гладни да проучат всяка нова възможност.“

Гопник се фокусира върху тази особеност на детския мозък в свой научен труд от 2020 г. Тя смята, че децата са по-добри изследователи, готови да експериментират с нови идеи, а възрастните – по-добри ползватели, тоест те по-умело се възползват от нечии знания или опит, за да вземат най-доброто решение.

Психологът допълва: „Когато попаднат в променяща се социална или физическа среда, родителите са по-склонни да нанесат леки, козметични промени към вече създадените представи. Промени, които да моделират средата и да я адаптират към техните обичайни действия и планове. От друга страна, децата предпочитат да се отдадат на дълбоки размисли с цел да си обяснят постъпващата в мозъка им нова информация. По този начин малчуганите се научават да правят по-точни предположения и да проследяват логиката в определена последователност от събития.“

Аспекти на ефективността

Дългото пътуване от детската неефективност към продуктивността на възрастния има своите безспорни ползи. Ефективността всъщност не се състои само в това как се справяме в рамките на деня, но и в продължение на седмици, дори години. В един момент усещането, че ние живеем живота си, бива заменено с усещането, че той живее в нас.

Продуктивността и постигането на високи резултати са се превърнали във фикс идея за съвременното ни общество. Колкото повече я преследва човек, толкова по-трудно му е да се откъсне, да даде простор на мислите си и да изследва самия себе си.

Дали децата ви ще успеят да ви спасят от рутината? Едва ли. Но поне ще ви напомнят, че вътре дълбоко във вас дреме едно жадно за нови изживявания непораснало Аз, което не възприема времето като богатство, което не бива да се пропилява.
Игрите с вашите деца ще ви покажат, че животът постоянно предлага нови възможности. Забавленията с тях са истинска наслада, но само при условие, че успеете да се откъснете от всичко друго – его, тревоги, графици и задължения.