Защо пропагандата на Ислямска държава работи? По същата причина, поради която и тази на нацистите.

Има празнини в начина, по който се говори за "свещена война" и за това, което вълнува сърцата на крайните джихадисти.

Нашият отговор на тероризма не бива да пренебрегва човешките апетити за възхвала и отмъщение (или справедливост), или смисълът да се жертваш за кауза. Нито "непряката ни рационалност". Защото нито едно от тези неща няма да си отидат, но по-добре е да ги впрегнем в добри цели.

1. Джихадистът и спа любителят имат сходни мотиви, пише Вирджиния Пострел. И двамата се стремят към блясъка и това, което бива възхвалявано може да оформи живота им. Терористите се възползват от "взъхвалата на екшън филмите, видео игрите и рапа."

2. Антропологът Скот Атран се съгласява - тероризмът предлага "една вълнуваща кауза" и "славен и дързък" начин "да постигнете смисъл чрез саможертва."

3. Терористичните агитатори могат да прекарват стотици часове обръщайки всеки "неудовлетворен стремеж ... в морално възмущение." ( В същото време, материалните стимули може да дадат обратен ефект върху моралните въпроси, работни места ≠ излекуване).

4. Контратероризмът трябва да се противопостави на тази екшън слава. Пострел предлага да се използват шаблонни истини, за да се свали илюзията от търсачите на слава ("Ислямска държава е за загубеняци"). Да бъде обременена от не-готиност (терминът на английски – uncoolness). Както знаем разумните предупреждения на етикетите не са успели да бият убежденията, че пушенето е готино.

5. Ислямизмът е оправдателният "социален ресурс" на ИСИС, но, Далия Могахед подчертава, че групи като ИСИС ще съществуват и без исляма.

6. Каквито и да са недостатъците им, пише Джордж Оруел (в рецензия на "Моята борба" на Хитлер), "Фашизмът и нацизмът са психологически далеч по-солидни, отколкото всяка хедонистична концепция за животА". "Хитлер ... знае, че човешките същества не единствено искат комфорт. ... Те също така, поне от части, искат борба и саможертва."

7. "Повечето извършители на насилие не са нито патологични нито самостоятелно заинтересовани", но смятат, че обслужват "по-високо морално добро", казва Стивън Пинкър - следователно в света има твърде много морал." Но това е като да кажеш, че има твърде много адреналин или емоция - нашият капацитет да произвеждаме адреналин и силни морални чувства са неотменими. Ние не можем да обърнем гръб на нашите жлези или на нашите вътрешни усещания за социалните норми (можем да конфигурирате само техните тригери и скриптове).

8. Нашата страхова система е силно изкривена от новинарски пристрастия, отбелязва Пинкър. Статистически, пътнотранспортните произшествия заплашват американците много повече от тероризма. Но фактите не бият страха (нашият "непряко рационален" слаб страх може да бъде единствено бавно преквалифициран).

9. "Войната ясно е това, което медиите и политическата система желае", пише Мат Иглесиас. Това е точно целта на ИСИС, а Атран предупреждава, че не може да бъде спечелена.

10. Само няколко екстремисти действат с насилие. Добре, но "няколко" причиняват ~ 95,000 смъртни случаи и наранявания годишно чрез стрелба.

Източник: bigthink.com