Защо бащата трябва да присъства активно в грижите за новороденото

Бащите от пигмеите Ака в Централноафриканската република винаги се грижат за новородените си, докато майките са на лов. Те ги успокояват, играят си с тях и прекарват повече време заедно, отколкото бащите във всяко друго общество. Тяхната преданост им печели титлата “най-добрите татковци в света”, което е донякъде иронично, като се има предвид, че Ака не се влияят от класации, титли и отличия.

Всъщност, дори сред многото похвали за татковците от Ака, жените са тези, които поемат по-голямата част от грижите за децата. Те ловуват и хранят малките си, но никой още не ги е обявил за "най-добрите майки на света".

До 70-те години на миналия век ролята на бащaта в развитието на децата изобщо не е обект на интерес. Тяхната най-важна роля се разглежда като икономическа подкрепа на майката, която от своя страна се явява като “емоционална котва за детето”.

В съвременното общество все повече изследователи анализират бащите и тяхното присъствие в живота на новороденото. Защо е необходимо мъжете да присъстват активно в живота на децата си от самото им раждане? Разберете с нас!

Редица неотдавнашни проучвания показват колко гъвкави са родителските роли в днешно време.

Психологът Рут Фелдман от израелския университет "Бар Илан" установява,че, когато бащите са основните грижещи се, техните мозъци се адаптират към конкретна задача. И емоционалната намеса е от съществено значение. Бебетата с емоционално ангажирани татковци показват по-добро умствено развитие като малки деца и е по-малко вероятно да имат поведенчески проблеми по-късно, в сравнение с малките, чиито бащи странят от родителските грижи. При по-големите деца бащините фигури, които са по-емоционално подкрепящи, са по-доволни от живота, изграждат по-добри взаимоотношения с учители и други деца.

Минали изследвания установяват, че майките и бащите имат склонност да установяват по различен начин връзка с малките деца: майките се свързват повече с тях чрез грижи, докато бащите обикновено се свързват чрез игра. Но това има много малко общо с пола и е свързано най-вече с разпределението на грижите за децата.

Проучванията на еднополови двойки показват, че родителят, който работи през деня, и се прибира у дома вечер, играе с бебето повече от този, който се грижи за него през по-голямата част от времето.

В хетеросексуалните двойки родителят, който поема по-голямата част от грижите през деня, често е майката по редица социални и икономически причини. Но участието на татковци още от самото начало може да има много ползи, показват проучванията. Една от тях е свързана с играта. Играта, независимо дали е спокойна или буйна, е особено полезна за детското развитие.

„Играта е езикът на детството: това е начинът, по който малките изследват света и изграждат взаимоотношенията си с другите малчугани“, казва детския психиатър Пол Рамчандани от университета в Кеймбридж. Той и екипът му наблюдават бащите, които играят с бебетата си в първите месеци от живота им, след това проследяват тяхното развитие. Те откриват, че ранните взаимодействия между бащата и бебето са много по-важни, отколкото се е предполагало преди.

Бебетата, чиито татковци са по-активни и ангажирани по време на игра, имат по-малко поведенчески затруднения с напредване на възрастта в сравнение с тези с по-далечни или бащи от разстояние. Тези резултати са независими от връзката на майката с детето.

В много отношения бащите са по-ангажирани от всякога. Но по-голямата част от родителските грижи все още се пада на жените.

В Шотландия проучване на повече от 2500 семейства установява, че взаимоотношенията между бащата и детето са толкова важни, колкото връзките между майката и детето за благополучието на наследниците.

„Хората са взели под внимание и това спомага за запазването или увеличаването на профила на бащите в редица политически дискусии“, казва Пол Брадшоу, директор на Шотландския център за социални изследвания, който се заема с проучването от името на шотландското правителство.

“Няма модел на идеалния баща. Няма рецепта за това, което бащата трябва да направи или на какви видове поведение трябва да подражава. Всичко опира до емоционалната достъпност и удовлетворяване на нуждите на малкото. Мъжете трябва да намират смисъл в начина, по който действат с децата си. Те трябва да намерят среда, която им позволява да бъдат напълно и последователно ангажирани в отношенията с детето си.”