Законите, криминализиращи ХИВ, продължават да променят хиляди животи в цял свят

Въпреки че законите, криминализиращи ХИВ, са въведени преди десетилетия, в някои държави те продължават да действат, което допълнително засилва негативните стереотипи на обществото спрямо хората със СПИН. Независими от факта, че вече съществува лечение, което прави риска от предаване на вируса почти нулев, законите продължават да съществуват без промяна, което оказва негативно влияние върху стотици животи в цял свят.

Какво е да те осъдят за умишлено предаване на ХИВ?

Робърт Сътъл е на 30 години, когато е арестуван и осъден за умишлено излагане на вируса на ХИВ. Той се запознава с обвинителя си в гей клуб на Нова година през 2007 година и бързо започват връзка.

Сътъл споделя, че веднага е разкрил статуса си на ХИВ-позитивен на партньора си. Въпреки това, когато двойката се разделя, мъжът повдига обвинение, твърдейки, че Сътъл не е разкрил здравословното си състояние. Сега Робърт гледа на това като на отмъщение в резултат на раздялата им.

Въпреки факта, че Сътъл е подложен на лечение, което намалява вирусния му товар до степен, че да не може да предава ХИВ на друг човек, полицията на Луизиана го арестува и осъжда на шест месеца затвор. Законът на Луизиана – подобно на много други в САЩ – се фокусира върху излагането, а не върху възможността за предаване на вируса на други хора.

Законите са резултат от стигмата

>>> Не ХИВ е убиецът вече, а стигмата за него

Излагането или предаването на ХИВ все още е криминализирано в 33 американски щата съгласно различни закони, повечето от които включват разкриване и излагане. Законите не вземат под внимание, че вирусът при хора, приемащи лекарства, може да бъде неоткриваем, което означава, че рискът от предаване на вируса е почти нулев.

Други закони за ХИВ криминализират действия като кърмене, хапане и плюене. Много от тях са въведени през 80-те години на миналия век, „когато хората бяха уплашени до смърт от СПИН и не знаеха как се предава“, обяснява Катрин Браун, изпълнителен директор на Фондацията за борба със СПИН „Елизабет Тейлър“, която ръководи кампанията „ХИВ не е престъпление“. Компанията няма за цел да легализира редки случаи на злонамерено заразяване, а да промени законите по начин, чрез който да става ясно, че „неоткриваемо е равно на непредаваемо“ или че ХИВ не може да се предава чрез слюнка. Ясно е, че тези закони са резултат от стигмата на ХИВ, тъй като другите вируси не са криминализирани по същия начин.

„Ако имате сексуален контакт и знаете, че сте ХИВ-позитивен в Луизиана, това се счита за умисъл и носи наказателна отговорност.“, казва Сътъл. „Правихме секс, но никой не провери дали се лекувам, както и дали ползвам предпазни средства.“

Въпреки че Сътъл излиза от затвора преди повече от десетилетие, той все още плаща цената. След като излежава присъдата си, е вписан в регистъра на извършителите на сексуални престъпления – факт, за който съседите му са информирани чрез известия по пощата, в които са споменават престъплението, за което е осъден, и ХИВ статуса му. „Да си черен, гей и ХИВ-позитивен, след което лишен от свобода и сексуален престъпник в консервативния юг, не е никак лесно.“, споделя Сътъл. „Не знаех как ще продължа напред.“

>>> Анджелина Намиба – жената, която разбива стигмата за майки с ХИВ

Броят на присъдите не се проследява

Броят на хората, арестувани съгласно законите за криминализиране на ХИВ е САЩ, не се проследява. Въпреки това глобалната организация HIV Justice преброява най-малко 2936 случая до момента, като реалният брой вероятно е много по-висок. Според Института „Уилямс“ определени групи от населението са непропорционално засегнати.

„Данните показват, че чернокожите транссексуални жени и афроамериканците, които имат сексуален контакт с мъже, са двете групи, които са засегнати най-много от законите.“, казва Браун.

Преди щата Невада да актуализира законите си през 2021 г., например, 46% от присъдите, свързани с ХИВ, са срещу афроамериканци, въпреки че едва 28% от хората, живеещи с вируса, са представители на тази група.

Животът след присъдата

За хората, преследвани от дискриминационните закони, престоят в затвора или вписването в регистъра на извършителите на сексуални престъпления може да засегне живота им повече от самата диагноза.

„Загубих работата и дома си.“, казва Кен Пинкела, бивш подполковник от американската армия, където е незаконно да бъдеш открит гей. Пинкела е осъден през 2012 г. и прекарва 272 дни във военния затвор във Форт Левънуърт. Уволнен от армията и с обвинение, Пинкела се бори години наред да си намери работа.

41-годишната Лашанда Салинад, която е диагностицирана със СПИН на 16 години, споделя съдбата на Робърт Сътъл. През 2006 г. Салинад, тогава на лечение, започва връзка с мъж. „Споделих му, че съм ХИВ-позитивна, а той заяви, че няма проблем. Започнахме връзка“, споделя жената. „Около месец или два след края на връзката ни ме арестуваха на работното ми място заради това, че не съм споделила с партньора си, че съм ХИВ-позитивна.“

Салинас изкарва почти два месеца в затвора, след като приема споразумение за признаване на вината. Какво в случая със Сътъл, съдията не й казва, че след освобождението си тя ще бъде вписана в регистъра на извършителите на сексуални престъпления за 15 години. В допълнение от нея се изисква да посещава курсове за сексуални престъпници, да плаща 150 долара годишно и да стои далеч от лица под 18 години.

След осъждането си, Салинас изисква от всеки неин интимен партньор да подписва писмен документ, удостоверяващ, че е разкрила своя ХИВ статус. „Това е единственият начин да имам някаква стабилност, така че това да не се случи отново.“, казва тя.

Както посочва Пинкела, законите оказват натиск върху тези, които живеят с ХИВ, да разкрият статуса си, преди да са готови.

Проблем в световен мащаб

Американската психологическа асоциация отбелязва, че законите могат също да увеличат рисковото поведение, когато става въпрос за ХИВ и следователно изглежда, че причиняват повече вреда, отколкото полза. Браун е съгласен, че тези закони задушават борбата срещу СПИН, цитирайки целта на Общата програма на ООН за борба ХИВ/СПИН за изкореняване на вируса в световен мащаб до 2030 г.: „Проблемът с криминализирането е, че хората се страхуват, че ще бъдат арестувани, ако имат положителен тест. И все пак, ако имаме проблем да извършваме тестове, тогава не можем да приложим лечение, което е пречка пред изкореняването на ХИВ“.

>>> 40 години по-късно: защо все още няма ваксина срещу ХИВ

Проблемът се простира далеч отвъд САЩ. На глобално ниво HIV Justice Network е регистрирала 270 ареста в 39 държави през последните три години, въпреки че реалният брой може да е приблизително 700. Броят на присъдите е най-висок в Узбекистан, Русия и Беларус, следвани от САЩ. Много държави също поддържат ограничения за пътуване срещу хора с ХИВ, докато над 10 страни по света имат забрани за пребиваване.

Според Кен Пинкела, който сега води кампания срещу законите, работата включва обучение на прокурорите и законодателите относно съвременната наука за ХИВ, както и препоръката на ООН за ограничаване на криминализирането на ХИВ до редки случаи на умишлено предаване.