Анджелина Намиба – жената, която разбива стигмата за майки с ХИВ

Въпреки че през последните години се наблюдава напредък и ХИВ инфекцията вече е хронично състояние, което може да бъде контролирано с една или две таблетки дневно, много пациенти с вируса и днес биват отхвърляни и дискриминирани от околните. Но има и хора, които посвещават живота си на другите. Такъв човек е Анджелина Намиба – създател на програма за подкрепа на бременни жени и майки с ХИВ.

Анджелина Намиба – пациент, майка и доброволец

Анджелина Намиба е диагностицирана с ХИВ през далечната 1993 г., когато вирусът все още е определян като смъртна присъда. „На хората им казваха, че им остават шест месеца живот.“, спомня си Намиба, която в момента е на 55 години и живее в Източен Лондон.

Убедена, че ще умре, младата жена решава да се занимава с дейности, които да я разсейват от мрачните й мисли. Поради това Намиба започва работа в местен здравен орган, а в свободното си време е доброволец в благотворителна организация.

Двадесет и девет години по-късно Намиба все още работи на същото място. През 2016 г. майката на едно дете участва в създаването на Програмата 4М, която обучава жени, живеещи с ХИВ, да наставляват майки с тази диагноза в цялата страна. В работата си Намиба се основава на опита си от раждането на дъщеря си през 1998 г. „Имах късмет“, казва тя. „Когато бях бременна и раждах, бях на ефективно антиретровирусно лечение, което означава, че не предадох вируса на дъщеря си или на партньора си.“

Заедно за по-добър живот

Програмата на Намиба се ръководи от чернокожи жени от мигрантски и бежански произход. Освен че подкрепят жените по време на бременност, менторите им помагат да се примирят с диагнозата си. Чрез програмата младите майки могат да „разговарят с други жени, които са минали по техния път и могат да ги подкрепят по време на пътуването“.

„Анджелина е невероятна жена, която помага на всички около себе си.“, споделя Алис Уелбърн, която е част от програмата. „Тя е истински лидер и изключително обичана и уважавана от всички нас. Просто бих искала целият свят да знае каква невероятна жена е тя.“

Нито една бременност не протича без тревоги и безпокойство, но при жените с ХИВ притесненията са много повече. „Бременните жени се притесняват не само за заболяването си, но и за това как лечението влияе на бебето.“, споделя Намиба.

„Жените могат да бъдат диагностицирани по време на бременност.“, казва Анджелина. „Споделянето на това с техните партньори може да бъде проблем. При тези, които са жертви на домашно насилиe, съществува риск да бъдат подложени на допълнителен тормоз и словесна атака, включваща постоянното повтаряне, че никой друг не би ги пожелал... Други може да имат проблеми с психичното здраве, които да се влошат от диагнозата.“

„Ние сме обикновени хора“

Анджелина и нейните колеги помагат на жените да започнат лечение, да се справят със страничните ефекти и да общуват със здравни специалисти. Програмата също провежда семинари, които имат за цел да премахнат стигмата около хората, живеещи с ХИВ. „Ние не приемаме негативизма, с който хората са склонни да ни представят.“, казва Намиба. „Ние сме обикновени хора.“

Намиба споделя, че е отворена да говори за диагнозата си, тъй като е важно да има такива хора. „Не казвам, че всички трябва да бъдат открити. Познавам хора, които са били изгонени от домовете си заради статуса си. Но хората, които имат тази възможност, трябва да го направят. Трябва да покажем на света, че хората, живеещи с ХИВ, са съвсем обикновени. Тази стигма убива хора. Това им пречи да се тестват и лекуват.“

През последните десетилетия много неща са се променили. ХИВ вече не се определя като смъртна присъда. Независимо от това има още много неща, които могат да се направят. Повечето жени и хетеросексуални мъже, живеещи с ХИВ, биват диагностицирани късно, понякога след като имунната им система вече е увредена. „Всеки може да бъде засегнат“, посочва Намиба.