Завръщането на българите по селата – съзнателен избор и преосмисляне на приоритети

От десетилетия в България се наблюдават негативни демографски тенденции, не само по отношение на раждаемостта в страната, но и по отношение на обезлюдяването на селата и изтеглянето на хората към големите градове или към чужбина. През последните няколко години обаче, се появи нова посока в демографските движения – завръщане на младите хора към живота на село, близо до природата и далеч от масовото застрояване в големите градове.

Тази тенденция се дължи на все по-голямото желание у българите да водят по-обикновен начин на живот, който, съчетан с развитието на технологиите, дава възможност за дистанционна работа от всяка точка на страната и дори на света. Все повече са тези, които предпочитат да работят онлайн, докато се наслаждават на спокойствието и красотата на природата в българските села. Увеличават се и младите, които изцяло загърбват забързания начин на живот в града и се заемат с бизнес в земеделския сектор. Пандемията от Covid-19, която завладя света през 2020 г., ускорява тези процеси, тъй като освен уют, чист въздух и приятна атмосфера, животът на село крие значително по-малък риск от заразяване с вируса. Да не забравяме и ограничителните мерки, които бяха наложени в началото на COVID-кризата.

>>> Животът на село спасява децата от алергии и астма

COVID-19 и миграцията към селските райони

В резултат на пандемията от COVID-19 се наблюдават изменения при всички демографски показатели (раждаемост, миграция, смъртност и други). В България тя оказа особено влияние и върху засиленото движение на хората от големите градове към селата, споделя в интервю пред БГНЕС Магдалена Костова от Националния статистически институт (НСИ).

Предвид наложените ограничения за пътуване през 2020 г. е регистрирано ниско ниво на емиграция (движение на хора от България към чужбина). От друга страна, през същата година около 37 000 души се преместват да живеят в България. По данни на НСИ за първи път от средата на XX век досега се наблюдава увеличение на абсолютния брой на населението в селата. Също така за първи път от много години жителите на столицата намаляват, като основна причина за това е преместването на хората в Перник и други райони около София.

Този процес е свързан с пандемията, тъй като миграционният поток от столицата към близките общини се увеличава през месеците март, април и май 2020 г. – по време на първата вълна на COVID-19 в страната. Магдалена Костова допълва, че тенденцията за засилена миграция от големите градове към селските райони се наблюдава в цялата страна.

Все повече хора предпочитат да живеят на село

Статистическите данни на НСИ показват, че през 2020 година повече от 95 000 души са напуснали българските градове и са се установили в селата. Процесът е известен като „дауншифтинг“ (downshifting) – преход от забързан начин на живот към по-спокоен сред природата (като преминаване на по-ниска придавка при карането на автомобил).

От края на XX век дауншифтингът се наблюдава в САЩ, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания. У нас животът на село става предпочитан през последното десетилетие. Хората, които предприемат тази стъпка, обикновено са на възраст около 35-40 години, работят дистанционно или се стремят да развиват бизнес в сферата на земеделието. За тях са важни близостта с природата и тази в семейството, както и чистият контакт с околните. Тези хора се стремят да поддържат здравословна връзка между работата и личния си живот, между физическото и психическото благополучие.

Пример за млади хора, които напускат София, за да живеят на село, са Лора Кънева и приятелят й. Те смятат, че забързаният начин на живот в града им се отразява неблагоприятно – предпочитат спокойствието и чистия въздух, които им дава животът в близост до природата. Това е и причината да се установят в ловешкото село Брестово.

В столицата Лора работи в сферата на връзките с обществеността (пиар). В Брестово се занимава с различни дейности, като отглеждане на над 50 култури, плетене и приготвяне на зимнина. В социалните канали тя споделя, че животът й вече е спокоен, но и разнообразен – всеки ден тя извършва нещо ново. Твърди, че земеделската работа е трудна и изморителна, но и удовлетворяваща.

Ще продължи ли миграцията на българите към малките населени места

Пред БНР Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села, споделя, че тенденцията млади хора да се установяват в извънградските райони ще се запази и занапред, защото условията за живот, които предлагат тези места, са добри – чист въздух, качествена храна, сигурност и уют. В същото време днес много професии могат да се упражняват дистанционно, което е още един стимул за хората да предпочетат чистия въздух и спокойствието, далеч от големия град.

Животът на село има и своите недостатъци, основният от които е рискът от бедност и социална изолация. Заради концентрацията на икономическата сила в градовете районите с по-ниска гъстота на населението са по-застрашени от бедност заради липсата на работни места. Освен това жителите на тези райони имат по-малко влияние върху политики, които пряко ги засягат, за разлика от това в градовете. Например с решение на Народното събрание са предприети промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които отнемат правото на жителите в райони с население под 350 души да избират кмета си. Към днешна дата в България има над 1000 кметства, в които няма да бъдат избрани кметове.

Социалната изолация на българите, живеещи в селата, е тема, която не бива да се пренебрегва. Тя засяга различни фактори, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху психическото здраве, като безработица, намаляване на доходите, вследствие на които хората изпитват високи нива на стрес и тревожност.

>>> Как да предотвратим самотата във време на социална изолация

За да се избегне социалната изолация на българите от малките населени места е необходимо да бъде изградена стабилна връзка между града и селото – между жителите на отдалечените от града райони и общинските власти, както и между хората от различните населени места.