Завещанието на Валери Петров – океан от усмихващи думи, които ни правят по-добри

Ако това колко съдържателен е бил животът на един човек се измерва по броя на детските усмивки, които е предизвикал, то Валери Петров трябва да е сред най-богатите хора не само в родната му България, но и далеч извън пределите й. И той действително е, но по начин, който, не предизвиква завист у повечето съвременни хора.

Със своите "Пет приказки" преводачът на български език на творчеството на Уилям Шекспир поне за миг се е промъкнал в живота на всяко българско дете, родено през последните 4 десетилетия, дали в разгърнатите страници на книгите, чрез някоя от аудио драматизациите на Балкантон, филмовите адаптации, показани по телевизията, или на сцената на кукления театър. А всеки, който поне веднъж е зърнал Санбернарското куче, причудливата риба Пук или е опитал да отплува в царството на сънищата, въртейки копчето на пижамата си, ще си спомни колко щастлив се е почувствал и колко силно е повярвал на песничката, която никога не свършва: "Има в морето на детските мечти бисерче, което ни прави по-добри, а где ли е туй бисерче - не знаем, но си мислим, че има в морето на детските мечти бисерче…"

Казват за Моцарт, че е написал толкова огромно по обем творчество, че един човешки живот не би стигнал дори само, за да се препише. На Валери Петров едва ли някога му е хрумвало да се сравнява с Моцарт, но е факт, че за осемте си творчески десетилетия (написва поемата "Птици към север" - първата му издадена книга, преди да е навършил 15) той създава толкова много литературни произведения, в това число книги, сценарии, поезия, драматургия, художествени преводи, разкази, есета, фейлетони, статии и т.н., колкото малцина други автори успяват дори да нахвърлят на белия лист.

Представете си само каква част от времето на земните си дни този човек е посветил на четене и писане, проучване и търсене на вдъхновение, на редактиране и пренаписване на ръкописи, на срещи с издатели, критици, художници, почитатели, последователи и колеги творци? В този смисъл времето, в което Валери Петров е можел да мисли, говори и действа по други въпроси и за други каузи, не така пряко свързани с творческата му дейност и създаването на културно наследство, е било дотолкова ограничено, че да се мисли и говори за други аспекти от живота на Валери Петров като публична личност, в това число мимолетната му парламентарна кариера и принадлежността му към определена политическа структура, издигната около доказано нездрава идеология за социална и икономическа система, е по-бездуховно по своя смисъл от евентуалните последствия от изявленията и изявите на Валери Петров извън литературата.

В името на фактологията ще споменем само малка част от произведенията, написани от Валери Петров от края на Втората световна война – времето, по което той взима лекарската си диплома от Софийския университет и започва почти едновременно лекарска и журналистическа практика, до края на миналия век. Сред стихосбирките му са "Стари неща малко по новому" (1945), "Стихотворения" (1949), "На смях" (1970), "Стихове 2010 – 2011", пътеписите му включват "Книга за Китай" (1958) и Африкански бележник (1965; в средата на миналия век той работи като делегат и пътува интензивно най-вече, но не само на Стария континент), сред пиесите му за театрална сцена могат да бъдат споменати "Когато розите танцуват" (1961), "Импровизация" (1962, чийто съавтор е Радой Ралин) и посветената на Таня Масалитинова и Славка Славова "Театър, любов моя", която е филмирана през 1994 година

Тъй като всеки е чувал или може да открие лесно с какви награди е отличаван Валери Петров през годините, а и заради отрицателното отношение към подобни титли, което не без основание се е уталожило в обществото, няма да ги изреждаме, а ще споменем само последните две - за принос към българската култура, с която бе удостоен през 2013 година от Европейския парламент, и медала на името на Иван Вазов, връчен му от Съюза на българските писатели няколко месеца преди смъртта му през 2014 година, както и голямата награда на Софийския университет за литература, присъдена на Валери Петров през 2005 година. Като сценарист се подписва под скриптовете на игрални филми като "Точка първа" (1956), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Разходки с ангела" (1990), "Всичко от нула" (1996) и др.

Дори да не сте прочели нито един стих или поема на Валери Петров, и да сте забравили очарованието и топлината на произведенията, написани от него за любимата му публика - детската, не бихте могли да не изпитате огромен респект при прочита на български език на някои от великите писатели, преведени от него. През първата половина на 70-те години на миналия век излизат общо четири тома с преводите му от английски език на Шекспировите комедии и трагедии; от немски превежда "Фауст" на Йохан Волфганг Гьоте, а от испански – стиховете на испанската поетеса Сестра Хуана (Сор Хуана Инес де ла Крус). От италиански Петров превежда още Джани Родари, от френски Жак Превер и Виктор Юго, а от руски - Сергей Михалков, Борис Пастернак, Борис Слуцкий, Арсений Тарковский (споменаваме съвсем малка част от преведените от Валери Петров автори; тази част от творчеството му е застъпена в топ пети на поредицата "Избрано в пет тома").

Паралелно с преводите и писането на авторски произведения, неуморният писател, който е роден и израснал в свръх интелектуално семейство в София, заема отговорни и/или ръководни постове в няколко издателства (на в-к "Стършел" и изд. "Български писател") и в Студия за игрални филми "Бояна". Не може да се омаловажава и фактът, че той е бил поставен пред трудната дилема да избере своето поприще в сферата на литературата или на медицината, която завършва и започва да практикува съвсем не между другото, което не е и възможно при тази професия.

Валери Петров почива след два прекарани инсулта във Военномедицинска академия в София, в чието инфекциозно отделение някога е работил. Другото му лекарско назначение е в Рилския манастир, където отива като участъков лекар.

При връчването на почетния знак на Български лекар съюз на Валери Петров през 2010 година, д-р Цветан Райчинов казва: "Със сигурност медицината е загубила, но пък всички останали печелят", визирайки решението му да се откаже от медицината в името на писателската си кариера. Можем единствено да се съгласим с тази равносметка, поглеждайки към рафта с книги на библиотеката, където са наредени томовете с неговото име. И тъй като Валери Петров е обичал да прави читателите си щастливи (ако не със самия сюжет на историите си – неизменно увлекателни и трогателни, то с майсторското боравене със словото и характерния си стил, разкриващ неподражаемия му талант да стихоплетства с ефирна лекота и финес), ви предлагаме да отворите сборника му със сатирични стихотворения и поеми "На смях" и да споделите с любимите си хора онези строфи, които извикват най-цветни и вълнуващи картини в съзнанието и въображението ви.

Снимка: wikimedia.org