Сетива, които може би не подозирате, че притежавате

Акценти

Смята се, че древногръцкият философ Аристотел първи класифицира петте сетива, които познаваме най-добре – допир, обоняние, вкус, слух и зрение. Но тъй като с годините науката навлиза по-дълбоко в биологията и човешкия мозък, изследователите откриват и други форми на сетивно възприятие, които повечето хора вероятно дори не подозират, че притежават.

Всички хора имаме основно разбиране за основните сетива, тъй като сме наясно с факта, че те ни помагат да се ориентираме в ежедневието си. Но също така сме склонни да ги приемаме за даденост, докато не се влошат. „С напредването на възрастта всичките ни сетива се влошават.“, коментира д-р Пол Фукс от Центъра за сензорна биология към Университета „Джонс Хопкинс“. „Налага се да ползваме очила или слухови апарати. Това обаче не е всичко – дори усещането ни за допир се влошава с годините.“

>>> Сетивни системи

В телата ни обаче има много сензорни рецептори, които изпълняват жизненоважни роли отвъд известните ни сетива – от контролиране на баланса до усещане за глад. Ето още пет сетива, за които повечето от нас дори не подозират.

Еквилибриоцепция

Фактът, че можем да стоим и ходим, без да падаме, се дължи на чувството ни за баланс, известно още като равновесие, което се регулира от течността във вътрешното ухо. Това сетиво е свързано със зрението, което ни помага да се движим безопасно. Много лесно обаче може да бъде нарушено чрез многократно въртене, което причинява виене на свят и загуба на равновесие.

Проприоцепция

Проприоцепцията е способността да знаем къде се намират частите на тялото ни по всяко едно време, без да гледаме. Например, ако затворим очи и вдигнем ръка, знаем къде е дори без да се налага да поглеждаме към нея. Това може и да прозвучи безсмислено на някои хора, но без това сетиво ще ни се налага постоянно да гледаме надолу към краката си, за да можем да ходим, без да залитаме.

Терморецепция

Когато седнем в близост до огън, усещаме топлината, а държейки лед или сняг – студенина. Тези усещания се дължат на терморецепторите в кожата ни, които отчитат промените в температурата. Тази наша способност преди е била смятана за част от осезанието. Не е нужно обаче физически да докоснем нещо, за да почувстваме топлината или студа, поради което терморецепцията се смята за отделно сетиво.

Ноцицепция

Ноцицепцията е способността да усещаме болка. „Ноцицепцията и терморецепцията обикновено са смятани за много близки сетива, тъй като до известна степен използват едни и същи нервни клетки в кожата.“, коментира Фукс. Ноцицептори – свободни нервни окончания, които могат да приемат механични, топлинни и химични стимули – има в кожата, костите и вътрешните органи.

Интероцепция

Интероцепцията е общ термин за сетивата, които управляват нашите вътрешни органи. „Човешкото тяло има много вътрешни рецептори, които задействат подсъзнателни или рефлексивни реакции, важни за здравето и благополучието.“, споделя Фукс. Конкретните рецептори изпълняват широк спектър от задачи, като предизвикване на кашлица, контролиране на дихателната честота и предизвикване на усещане за глад и жажда.