Добрата, лошата и грозната страна на изкачването на връх Еверест

Все повече хора се решават да предприемат опасното изкачване на най-високия планински връх в света и да добавят името си към ексклузивния списък на завърналите се успешно. Увеличаващият се брой туристи и планинари носи със себе си и купища боклуци, докато шерпите, които помагат на ентусиастите да сбъднат мечтите си, остават непризнати и недобре платени.

Добрата страна

За тибетците връх Еверест носи името Джомолунгма, а за непалците - Сагарнматха. Точният превод варира от богинята майка на земята до планина, над която никоя птичка не може да прелети. Британците са предприели не толкова поетичен подход и са кръстили най-високия връх на Джордж Еверест, главен геодезист на Източноиндийската компания от 1830 to 1843.

Подобни разминавания има и относно точната височина на билото, особено след земетресението през 2015 г. Според официално признатите замервания, връх Еверест достига 8,848 метра.

През 1953-а Едмунд Хилари и водачът шерпа Тенцинг Норгрей се превръщат в първите изследователи, които достигат най-високата точка на планината. Олицетворявайки планинския дух на солидарност, те се съгласяват да не разкриват пред общността, кой от двамата първи стъпва на върха.

Завещанието на Тенцинг Норгрей приема формата на повече от 10,000 водачи шерпи, които днес работят в непалската туристическа индустрия, получавайки сносни заплати далеч над средностатистическата за държавата. Това е обяснимо, тъй като те организират маршрутите, пренасят изключително тежки товари и приготвят храната на ентусиастите катерачи в екстремни условия. Шерпите предприемат тези свръхчовешки начинания, за да сбъднат мечтите на своите клиенти. Също така, местните водачи спасяват животи, носейки към базата ранените и помагайки на страдащите от височинна болест.

Хиляди чужденци са привлечени всяка година от предизвикателството, което представлява изкачването на връх Еверест. Много избират да летят от непалската столица Катманду до летището Лукла, построено от Хилари през 1964 г. Оттам обикновено отнема от 10 до 14 дни пеша да се стигне южния базов лагер, което само по себе си е изпитание. Маршрутите минават през гори и китни поляни, покрай красиви селца и отдалечени будистки манастири, окичени с веещи се молитвени знаменца.

Алпинистите могат да започнат изкачването си от южния или северния хребет. Обикновено отнема две седмици, за да се достигне пеша южният (непалски) базов лагер, но планинари и обикновени туристи имат възможността да достигнат северния (тибетски) базов лагер само за няколко часа с кола, благодарение на новоизградения път.

Модерни хотели с Wi-fi и топла вода, множество ресторанти и магазини съществуват в намиращия се наблизо град Ганкар. В момента там се изграждат музей на алпинизма и площадка за хеликоптери.

Лошата страна

Гореспоменатото летище Лукла, което предоставя лесен и бърз достъп до южния базов лагер, е едно от най-опасните летища в света и не е предназначено за боязливите. Силни ветрове, остри хималайски била на ръка разстояние и изключително късата писта, чиято дължина е 527 метра, превръща летенето със самолет в ужасяващо приключение. Един от най-тежките инциденти на летището Лукла се случва през 2008 г., когато самолетна катастрофа отнема живота на 18 пасажери и пилоти.

Тези, които се намират на земята, не ca в много по-изгодна ситуация. Повече от 290 души са загинали от 1921 г. досега, опитвайки се да изкачат връх Еверест, като повече от 120 трупа продължават да се намират в планината. През 2017 г. Ада Цанг Ин-хунг от Хонконг е критикувана от общността, защото е предпочела да достигне върха, вместо да помогне на умиращи катерачи, които е срещнала по пътя нагоре. Бившата учителка твърди, че предоставянето на част от кислородните си запаси на страдащите планинари би поставило нейния живот под риск.

Подобни ситуации не са изключение. Известни са много други случаи, когато страдащи алпинисти биват подминавани, тъй като други планинари или водачи шерпи преценяват, че не могат да им помогнат.

Освен с телата на загиналите, непалската страна на хребета, която е по-популярният избор сред катерачите, е пълна със стотици празни кислородни бутилки, консерви от храна, палатки и части от оборудване от предишни експедиции, заедно с човешки екскременти и използвана тоалетна хартия. Въпреки че през по-голямата част от времето боклуците и труповете са затрупани под стабилна снежна покривка, летните месеци разкриват пред наблюдателя купищата отпадъци, оставени от множеството алпинисти, изкачили или загинали на върха.

Грозната страна

Въпреки че местните водачи шерпи рискуват живота си всяка година, изкачвайки опасната планина заедно с ентусиастите катерачи, те често се чувстват игнорирани и недооценени от собственото си правителство. Когато през 2014 г. по време на инцидент в Хималаите загиват 16 шерпи, непалската държава не предприема никакви действия, за да помогне на опечалените семейства. Като знак на протест срещу некоректното поведение на правителството, местните водачи отказват да се качат обратно в планината и всички останали експедиции за годината са отменени.

Масивното земетресение през 2015 г., което отнема живота на повече от 9,000 непалци, предизвиква лавина, която помита южния базов лагер, убивайки 19 души, от които 10 шерпи. За втора поредна година експедициите са преустановени.

Желанието за покоряване на най-високия връх в света изглежда се заражда във все повече и повече хора. За да се намали отрицателното влияние от прилива на стотици катерачи и за да се покаже уважение към красивата природна забележителност, е необходимо да се знае как присъствието на планинарите променя лика на великата планинска верига.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: scmp.com
Снимки: unsplash.com; pixabay.com