Децата се нуждаят от изкуство, истории, стихове и музика

Филип Пулман е английски писател, който през 2005 г. получава престижната награда “Астрид Линдгрен”. През 2012 година, по повод десетата годишнина от учредяването на отличието, писателят на романа “Тъмните мистерии” споделя своите мъдри слова, които са актуални и до днес.

Децата се нуждаят от изкуство, истории, стихове и музика толкова, колкото се нуждаят от любов, храна, чист въздух и игра. Ако не им давате храна, те няма да бъдат здрави. Ако не ги оставите да дишат чист въздух, да играят свободно, вредата ще проличи, но не толкова бързо. Ако не давате любов на детето си, щетите върху него ще са видими, но неизличими за цял живот.

Но ако вашият наследник не е запознат с истории от изкуството, стихове и музика, щетите ще са трудни за забелязване, но със сигурност ще ги има. Децата са физически здрави - те могат да тичат, да скачат, да плуват, да се хранят, да вдигат много шум. Те правят всичко това, но нещо им липсва.

Вярно е, че някои хора растат и никога нямат досег с изкуство от какъвто и да е вид. И, да, те са щастливи и живеят добър и пълноценен живот. В техните домове няма книги, не се интересуват от картини на знаменити художници и не могат да усетят красотата и смисъла на музиката. Познавам такива хора. Те са добри съседи и образцови граждани.

Но има и други хора, които в някакъв етап от детството или младостта си, или дори на старини, се натъкват на нещо необяснимо, за което никога не са и мечтали. То е толкова непознато за тях, колкото обратната страна на Луната. Но един ден те чуват глас по радиото, който рецитира стихотворение, или минават покрай къща с отворен прозорец, където някой свири на пиано, или виждат репродукция на картина на нечия стена. Случва се нещо необяснимо, сякаш ги е ударил ток и те се чувстват замаяни.

Нищо не ги е подготвило за тази среща. Изведнъж осъзнават, че изпитват чувство за глад - глад за нещо толкова сладко и вкусно. Глад, който ги кара да се просълзят, да се чувстват тъжни и щастливи, самотни и сами.

Посрещнати от това съвършено ново и странно преживяване те отчаяно искат да се приближат по-близо до радиото, да задържат погледа си през прозореца, да не могат да свалят очи от картината. Те искат това, имат нужда от това, както гладуващият човек се нуждае от храна. Това е напълно ново усещане за тях.

Това се случва с всяко дете, което се докосне до музика, картини или поезия. Благодарение на тази случайна среща, то няма да да се превърне във възрастен, който изпитва дефицит на културен глад.

Ефектът от глада за култура не е животозастрашаващ, той дори не е видим.

И както споменах, съществуват личности, добри хора, приятели и граждани, които никога няма да изпитат емоцията от такава среща и те живеят добре. Ако всичките книги, музика и картини по света изчезнат за една нощ, тези хора дори няма да забележат това. Но този глад съществува при много деца и често той никога не може да бъде удовлетворен, тъй като никога не е бил събуден.