Все повече извънбрачни деца в Англия и Уелс: Идва ли краят на стигмата

Само през 2021 г. в Англия и Уелс се раждат 51% повече извънбрачни бебета, отколкото бебета на семейства със сключен брак. Това се случва за първи път от 1845 г. насам, когато започва да се води статистика. Промяната е огромна. Векове наред раждането на дете, преди мъжът и жената да са се обрекли във вярност официално, се счита за незаконно, а родителите са принудени да носят срама и да живеят с упреците на обществото.

Не повече от 7% извънбрачни бебета в Англия и Уелс до 60-те години на миналия век

През 16-ти век започва да се води църковен регистър, а през 1845 г. – официална статистика за всяко новородено. Макар данните да се променят, процентът на извънбрачните бебета според църковните регистри до 60-те години на миналия век никога не е преминавал 7%. Оттогава до днес тенденцията е трайна, като броят им непрекъснато расте. Не само че се раждат повече деца в семейства без брак, но и родителите все по-рядко се притесняват и срамуват от този факт.

Експертите смятат, че делът им в миналото е бил много по-голям, но двойките са използвали различни прийоми, за да прикрият незаконните раждания. Някои лъжат за рождената дата, други използват фалшиви имена или твърдят, че са женени, за да избегнат стигмата, която ще бъде наложена на детето за цял живот.

Векове наред мъжете и жените, осмелили се да имат свое дете, без да се оженят, са дискриминирани, при това напълно законно. В Англия и Уелс още от Средновековието се прилага закон, според който раждането на извънбрачно бебе е престъпление.

Стигмата е плод на християнските вярвания, че сексът преди сключването на брак е грях. Не само религията обаче играе роля. Държавата също има интерес да ограничи максимално броя на извънбрачните деца, тъй като постигането на политическа и икономическа стабилност е обвързано с правото на детето да наследи имуществото и статуса на баща си.

Срещу стигмата

Преди създаването на ДНК тестовете е било невъзможно да се докаже бащинството. Затова бракът между двама души е служел като гаранция, че детето е тяхно. При липсата му, обществото е разчитало на думата на жената, която в миналото винаги е поставяна под съмнение, защото обществото се е страхувало от женската сексуална сила. Именно този страх е причина за статуквото. Разграничаването между законно и незаконно раждане е премахнато едва през 1987 г.

Първите реформи

След 1926 г. се въвеждат първите, макар и плахи, реформи, с които извънбрачните деца получават повече права. Въпреки това техният живот остава много по-тежък от този на децата, родени в семейства с брак. Извънбрачно дете, родено преди 1987 г., по закон е регистрирано, че няма баща, което се е отразявало на правото му на наследство.

>>> Установяване на произход и припознаване на дете

Отделяне на извънбрачните деца от родителите им

Преди да се наложи концепцията за държавата, грижеща се за благоденствието на всички свои граждани, подкрепата е насочена основно към домакинствата, в които прехраната се осигурява от бащата или и от двамата родители. Така децата, родени в семейства без брак, често са били обречени на бедност. Има данни, че през 18-ти век те често са отделяни от майката и бащата и са давани за осиновяване, докато пораснат, което ги кара да се чувстват откъснати от собствената си общност.

Стигмата над тях започва да избледнява през 20-ти век. Историци твърдят, че до 70-те години на миналия век раждането на извънбрачно дете все още е повод за дълбок срам. Семействата са принудени да лъжат, защото се страхуват отрочето им да не бъде заклеймено от обществото за цял живот. Потайността, която обгръща неговото раждане и живот, със сигурност има дълготраен негативен ефект върху усещането му за идентичност и неговата самооценка.

Липсата на подкрепа от държавата

Неомъжените майки трудно намират работа и не получават помощи за отглеждане на дете. До 1977 г. например те, както и децата им, са изключвани от списъка на чакащите да получат общинско жилище. Посланието е ясно – те трябва да понесат отговорността за своите предполагаемо грешни решения.

За щастие, въпреки липсата на помощ от страна на държавата, неженените двойки и децата им все пак се радват на благоразположението и човещината на близки и съседи. Не всички извънбрачни деца израстват в нищета и имат нещастно детство. Всяко добро дело противодейства на закона, според който неженените родители и техните отрочета са по-нисши от останалите членове на обществото.

Изумително е, че впоследствие, и то само в рамките на 35 години, Англия и Уелс изминават дългия път от законната дискриминация до почти пълното равноправие между децата, без значение дали техните родители са сключили брак или не.

Основите на промяната

Реформите, свързани с бракоразводните дела, и декриминализирането на еднополовите отношения разклащат идеята, че политическата и икономическа стабилност се основават на традиционния семеен модел – мъж, жена и деца.

Създаването на надеждни и достъпни ДНК тестове улеснява доказването на бащинство, което сваля от плещите на жената личната отговорност, както и съмненията в нейната дума.

Ролята на контрацептивите и правото на аборт

Самотните майки получават повече възможности и започват да печелят по-добре, отколкото в миналото. Благодарение на контрацептивите и правото на аборт, двойките упражняват контрол над живота си и сами решават кога са готови за дете.

Не навсякъде процесът протича така гладко. Все още има държави, които опитват да контролират женската сексуалност и способност за възпроизводство. Съществуват религиозни и консервативни организации, които настояват, че бракът е основен стълб на обществото.

Ако погледнем назад, ще се уверим, че промяната – културна и законова, е напълно възможна. Сексуалната свобода е сравнително нов феномен и тепърва трябва да се преборим с наследството от продължилата векове дискриминация спрямо неженените двойки и техните деца.