Все повече бременни жени и родилки в САЩ нямат достъп до здравна грижа

Увеличава се броят на бременните жени и родилките в САЩ, които живеят в райони без достъп до здравно обслужване, сочат данните от нов доклад на неправителствената организация „March of Dimes“, чиято цел е да работи в посока подобряване качеството на живот на младите майки и техните бебета. Близо 2,2 милиона жени в детеродна възраст живеят в така наречените „региони пустини, без осигурени здравни грижи за майките“. Те са принудени да пропътуват големи разстояния, за да се подложат на рутинни прегледи и изследвания или да получат спешна медицинска помощ.

Ваня Биглефтхенд е майка и живее в селски район на Монтана. Най-близкото болнично заведение, където би могла да получи нужното здравно обслужване, е на 2 часа път. „Помня, че много се уморявах. Трябваше да моля началника си да ме освободи от работа или да пренареждам ангажиментите ни за деня, за да отида. Тъй като вече имахме две по-големи деца, след това бързахме да се приберем, за да можем да ги вземем от училище.“

Първоначалното неудобство обаче бързо се превръща в сериозен проблем, когато околоплодните води на Ваня изтичат по-рано от очакваното. За щастие, тя пристига навреме, за да успеят лекарите да спрат контракциите. Според нея евентуално забавяне би означавало преждевременно раждане в 30-та г.с. или мъртво бебе.

Райони пустини без майчино здравеопазване

Това са места без болница или друго лечебно заведение, което да предлага акушеро-гинекологични грижи. По данни на „March of Dimes“ 119 американски окръга не могат да предложат нужното на всяка родилка здравно обслужване, а близо 7 милиона жени в детеродна възраст живеят в окръг, където достъпът до такова липсва или е силно ограничен. За 2 години делът на тези „пустини“ се е увеличил с 2%.

Стейси Стюарт, президент на „March of Dimes“, пояснява: „В половината от окръзите без медицински грижи за младите майки липсват акушер-гинеколози, а в 1/3 от тях болниците и родилните отделения не функционират. При евентуални усложнения, животът на жените и бебетата по тези места би бил сериозно застрашен.“

>>> Проследяване на бременността - прегледи и изследвания

Уязвими групи

Най-застрашени са жителите на селските райони, семействата с ниски доходи и представителите на малцинствата. Стюарт пояснява: „Един от критериите за наличието или липсата на достъп до здравни грижи за родилки и бебета е близостта до акушеро-гинекологично отделение. Половината от жените от селски райони са принудени да пътуват минимум 30 минути до болнично заведение с АГ грижи, докато делът им при жените в градовете е едва 7%.“

Сюзан Липински е акушер-гинеколог от Колорадо, чиито пациенти са от селските райони. Тя споделя, че много от тях не могат да си позволят да отсъстват от работа толкова дълго, колкото налага пътуването за преглед. „Имам пациентки с високорискова бременност, на които са нужни 4-8 часа, за да стигнат до най-близката болница, тъй като живеят в планински региони. Ако се нуждаят от спешна помощ, трябва да бъдат транспортирани с хеликоптер, дори самолет. Голяма част от тях прекарват седмици или месеци в болничното заведение, докато родят, за да сме сигурни, че получават нужните грижи“, допълва още лекарят.

Докладът на „March of Dimes“ разкрива, че местното население е най-засегнато. 1/4 от бебетата се раждат по места, където няма или е силно ограничен достъпът до майчина грижа.

Застрашени са и хората от афроамерикански произход. 1 от 6 новородени поема първата си глътка въздух, без намеса на лекар. Също така рискът от смърт по време на бременност при родилките от афроамерикански произход е три пъти по-висок, отколкото при жените от европеидната раса.

Какви са рисковете за жените и бебетата в регионите без достъп до здравна грижа?

Достъпът до качествено здравно обслужване е жизненоважен за родилката и бебето. Ако такова липсва, те са изправени пред сериозен риск от усложнения, сред които ниско тегло на новороденото, преждевременно раждане и дори мъртво раждане. Бременните жени, които нямат възможност да се преглеждат и консултират със специалист, са 3 до 4 пъти по-застрашени от смърт.

Д-р Липински отбелязва: „Пациентите с усложнения като плацента превия могат да получат кръвоизлив, който е опасен както за техния, така и за живота на бебето. Тогава всяка минута е важна. Колко по-дълго се пътува, толкова по-голям е рискът от фатален край.“
Когато околоплодният мехур на Ваня се пука, тя трябва веднага да потегли за болницата. Отнема й около два часа, при това през нощта. Освен заради опасно малкото количество околоплодни води, ситуацията се влошава и заради подранилите контракции. Състоянието й изисква да остане там до раждането, след което прекарва още 16 дни в интензивното неонатологично отделение. Всеки ден съпругът и двете й по-големи деца изминават дългото разстояние от родния им град, за да я видят.

Как може да се подобри грижата за бременните?

Благодарение на телемедицината, която се разви бързо по време на пандемията, пациентите от отдалечени райони биха могли да се възползват от консултация със специалист.

Според д-р Липински е добре да се помисли и за политика на поощрение за медицинските сестри, лекарите и акушерките, които се притесняват да започнат работа в планински или селски райони.

Една от причините за липсата на достъп до здравно обслужване за младите майки и техните бебета се крие в големия брой затворени малки лечебни заведения и отделения през последните две години. Липински е на мнение, че тази практика е опасна и трябва да бъде прекратена, тъй като застрашава човешкия живот.

Неправителствената организация „March of Dimes“ стартира програма за подобряване на пренаталната грижа, известна като „Mamagenda“. Експертите се борят за намаляване размера на здравните застраховки, така че те да бъдат достъпни и за семействата с ниски доходи, и за осигуряване на достъп до питателна храна и до редовен обществен транспорт. Те настояват и за въвеждането на длъжност акушерка-медицинска сестра, както и за реализирането на повече програми за неонатологичен скрининг.