Как Франсис Пъркинс създава съвременните условия на труд в САЩ

Франсис Пъркинс е родена във време, когато жените на територията на Съединените щати все още нямат право да гласуват. Въпреки това, тя реализира успешна кариера в доминирано от мъже правителство като първата жена с пост в кабинета на държавен глава. Министър на труда при управлението на Франклин Рузвелт, Пъркинс помага за формирането на някои от най-известните му политически решения.

Ранни години

Родена в Бостън на 10 април 1880 г., Франсис Пъркинс (родена като Фани Корали Пъркинс) идва от семейство, чиито корени могат да се проследят до дните преди Американската революция. Нейниото детство до голяма степен е свързано с баба й – Синтия Отис Пъркинс – която я подготвя с истории за подвизите на нейните предшественици по времето на две войни: Френската и индианска война и Американската война за независимост. Франсис по-късно ще твърди: "аз съм в най-голяма степен продукт на своята баба". 

Нейнията баща, Фредерик, също заема важна роля в образованието й, като я учи да чете от много ранна възраст и дори й преподава гръцки. Пъркинс учи в "Mount Holyoke College" в Масачузетс (все още е било рядко, но не и нечувано жените да посещават колеж в началото на XX век), където специализира физика, но занятията по икононика са това, което определя посоката на кариерата й.

1939 г. Франсис Пъркинс позира с група мъже пред Белия дом.

Професор изисква от нея лично да наблюдава условията във фабриките в Нова Англия, а по-късно тя пише, че ужасена да открие "липсата на разпоредби, които да защитават здравето ни, както и на такива, които следва да осигурят адекватно обезщение в случай на нараняване".

След като завършва през 1904 г., Франсис става учителка, а през свободното си време се ангажира със социална работа в помощ на бедните и безработните: "Трябваше да направя нещо за ненужните опасности за живота, ненужната бедност."

Пъркинс продължава да следва магистърска степен по икономика и социология през 1910 г. в Columbia University. Същата година е назначена за изпълнителен секретар на "New York City Consumers League", където работи в защита на жените и децата, трудещите се в градските заводи и успява да прокара закон за намаляването на работното им време до 54 часа седмично.

Издигане

Въпреки че администрацията на президента ФДР не започва с прогресивните реформи и програми, познати като познати като "New Deal" до 1930 г., Франсис Пъркинс казва, че 25 март 1911 г. е денят, в който "New Deal е родена".

Това е денят, в който "Triangle Shirtwaist Factory" в Ню Йорк, "Гринуич Вилидж", избухва в пламъци и много от служителите й, предимно жени, са хванати в капан във вътрешността на фабриката, като някои дори скачат от горните етажи и срещат смъртта си. Накрая огънят отнема 146 животи и разкрива опасностите, които критият условията на труд във фабриките като цяло.

В отговор градът установява Комитетът по безопастност, начело на който застава Франсис, назначена от самия Теодор Рузвелт. Работата й в комитета съдейства за въвеждането на "най-изчерпателния набор от закони засягащи здравето в работната среда и безопасността на нацията" в Ню Йорк.

Губернаторът Ал Смит назначава Пъркинс в "State Industrial Commission" на Ню Йорк през 1918 г., с което тя става не просто първата жена с административна позиция в американско щатско правителство, но и най-високоплатената жена в публичния сектор до този момент. След като Смит е победен от Франклин Рузвелт през 1928 г., бъдещият президент назначава Франсис за Комисар по промишлените въпроси, а по-късно през 1933 г. като Министър на труда, с което тя става първата жена член на кабинета в историята на Америка.

След назначението

След като се присъединява към кабинета на Рузвелт, Франсис Пъркинс заявява, че е във Вашингтон, за да "работи за Бог, ФДР и за милионите забравени, обикновени работиници". Тя прави точно това и политиката, която развива и прилага в Ню Йорк, помага за формирането на основите на New Deal на Рузвелт – предназначена да се бори с последиците от Голямата Депресия. 

През 1934 г. Пъркинс разработва това, което по-късно ще бъде прокарано в Конгреса като Социалноосигурителен акт. Четири години по-късно помага за въвеждането на минимална работна заплата, 40-часова работна седмица и забраната на детския труд.

Редактор: Наталия Тотева

Източник: allthatsinteresting.com