Връзка без секс – въпросите, на които трябва да си отговорите, преди да издадете присъда

Секс веднъж месечно, веднъж годишно или дори още по-рядко? Това е един от страничните ефекти на дългогодишните връзки и още по-често на брака, които твърде често довеждат до края им, тъй като обикновено единият от двамата чувства нуждите си незадоволени и се измъчва от усещането да бъде отхвърлян отново и отново… Преди да вземете решение дали искате и можете да имате връзка без секс обаче, е добре да си зададете някои въпроси, макар че някои от отговорите биха могли да не ви се харесат…

Причините за разреждането и почти пълната липса на полови сношения при двама души, които са заедно отдавна, могат да се най-различни и не са обект на настоящата статия. Ще споменем само най-баналните, които попадат в тази категория не за друго, а защото са най-често срещани: ендорфините, които сте произвеждали в периода на влюбването и началото на връзката ви, са отстъпили място на стрес хормоните, активизирани от проблемите, с които ежедневно ви се налага да се справяте; станали сте родители и отговорностите, които рядко са разпределени по равно между мъжа и жената, преуморяват нея, докато той се чувства пренебрегнат заради времето, което тя прекарва в грижи по бебето или децата; с времето изкристализират някои сериозни различия помежду ви и неспособност да проявявате търпение и толерантност към особеностите на другия, в резултат на което често спорите и стигате до тежки конфронтации;което, от своя страна, кара единият или и двамата партньори да се чувстват разочаровани и отблъснати.

Проблемът с очакванията е, че те рядко се покриват с тези на другия. Може би вие сте се надявали, че появата на децата няма да промени нищо и най-вече нейното отношение към вас, а тя – че ще бъдете много по-дейни и ще влагате много повече усилия в отглеждането на децата, или в поддържането на домакинството, или пък ще израствате професионално, обезпечавайки финансово семейството. Твърде вероятно е докато вие се чувствате разочарован и излъган, партньорът ви да изпитва същото. Всеки за нещата, които е считал, че му се "полагат" и които партньорът му е "длъжен" да прави.

Ситуацията става още по-мъчителна, ако единият от двама ви или и двамата вече сте минали през това. Или иначе казано, ако сте имали предишна връзка без секс, която не е оцеляла, и едва ли не сте с чувството, че сте "орисани" на подобна съдба. Смятате, че този път не повтаряте грешките от предишния, но резултатът остава същият – вие показвате, че сте привлечени от партньора си и искате да сте интимни, а той или тя "отбива атаките" ви и не откликва на проявите на нежност, страст и/или внимание от ваша страна, като си намира извинения или директно ви казва, че няма желание за секс.

Важно е да разберете, че не бива да допускате краят на предишната ви връзка да диктува начина, по който разбирате и оценявате настоящата. Ако смятате, че изразявате красноречиво сексуалното си желание към своя партньор, а той или тя също така красноречиво не споделя това желание, може би трябва да смените подхода. Изпращате пикантни съобщения и писма, в които описвате сексуалните си фантазии? Пускате й/му ръка или ненадейно връхлитате в банята, докато той или тя се къпе? Тези действия може и да са удачни в някои случаи, но в други да доведат до обратен ефект – партньорът ви да се почувства неразбран и "насилван" да мисли и прави неща, които не му доставят удоволствие точно в този момент.

Няма нищо по-лошо от ултиматумите, свързани с количеството секс, което присъства в една връзка. "Ако не нормализираме сексуалния си живот, с връзката ни е свършено!". Наистина ли смятате, че това ще помогне? И дори под въздействието на страха от това развитие на нещата "виновният" партньор да се постарае да задоволява желанието ви по-често, рано или късно той ще се почувства нещастен и неспособен да прави секс по задължение.

Истината е, че чувството на разочарование и гняв, което "лишаваният" от секс партньор изпитва, по-често са провокирани от собственото му его, отколкото от партньора му. Колкото и да избягвате този въпрос, вие сте първите, които трябва да отговорите на него – можете ли да сте обвързани и да живеете семейно с човек, с когото не правите секс или поне не толкова, колкото бихте искали, и могат ли неговите или нейните качества и отношение към вас да компенсират този дефицит? Ако отговорът е не, то значи той или тя не е подходящият партньор за вас. А за това е виновен колкото той/тя, толкова и вие. Ако обаче обичате човека до себе си и се чувствате обичани, може би бихте могли да се "пренастроите" и почувствате задоволени по друг начин, вместо сексуално, като същевременно се радвате на случаите, в които правите секс по взаимно желание, а не такъв, който сте "измолили" или "изискали" чрез ултиматуми.

И така, ако се намирате на такъв етап от връзката си и още повече ако това вече ви се е случвало преди, трябва да потърсите решението в самите себе си и да си отговорите на въпроса – дали не сте толкова сърдити на партньора си, защото сте разбрали, че обичате секса повече от него и той е по-важен за вас от връзката ви? И ако е така, дали не е по-добре да сложите край на връзката, за да не се измъчвате повече, но без да прехвърляте цялата вина върху другия, а просто като приемете, че имате различни нужди и в тази история няма прав и крив?