Винсент Ван Гог и Япония

Когато Винсент Ван Гог отива да живее в Париж през 1886 г., страстният художник преследва нова визия на модерността. Намира я при японското изкуство.

Япония отваря вратите си към Запада през 1864 г. и от този момент нататък Париж е превъзбуден от всякакви японски неща. Ван Гог купува големи количества японски изображения, отпечатани върху дърво. Той дори се е надява да ги продаде – неоснователно, както се оказва. Нидерландският художник е притежавал огромно изобилие от тях – в един момент 600 окачени по стените на ателието му и често третирани с не много голямо уважение. Той ги е носил със себе си на разни места. Забивал е щифтове в тях. В крайна сметка, те са били инструменти за обучение. Какво му е харесвало в японската естетика? И какво точно е научил от нея?

Изложба в музея "Ван Гог", Амстердам, събира 60 картини и рисунки от самия Ван Гог, както и значителна колекция от японски картини, отпечатани върху дърво от Хирошиге, Хорусай и Кунийоши, подготвяна в рамките на 5 години, за да проникне в темата на неговите произведения както никога преди. Тя ни разкрива на първо време подражателя Ван Гог, а малко по-късно и изкуството му, което винаги се развива със светкавична скорост – Ван Гог като велик наследник на японското влияние. Ван Гог вижда две неща: начин на направа, който може да се каже модел за общността на френски артисти, подхождащи му по вкус. В крайна сметка не работят ли японците именно по този начин, заедно и в хармония – като монаси?

Изложбата подчертава влиянието на японското изкуство върху Ван Гог, като показва 60 от неговите картини заедно с колекция японски изображения, отпечатани върху дървени блокчета.

И второ – но от равнопоставено значение – как точно японците получават ефектите на картините си. Ван Гог ги изучава упорито. От тях взима употребата на смели и контрастиращи цветове. Той изследва яснота на композициите, флуидността на контурите им, необичайните изрезки на естествените форми. Възхищава се на красивите им жени в копринени кимона, заедно с естествения свят, в който те се спотайват и чезнат, яростното внимание, което отделят на най-малките подробности. Тези неща му носят щастие.

През 1888 г. Ван Гог се мести в Арл, Франция, в провинциален район, който да му проговори с идеализирания поглед за Япония; може би да го превърне в посветена на изкуството монашеска фигура и да го залее с топла, весела светлина. Той рисува много велики творби за един много кратък период от време. Съпругата на местния пощальон е японизирана – както и съпругата на собственика на кафенето. Уви, връзката със спътника му Пол Гоген, с който живее в "Жълтата къща" – твърде малка, за да побере двама страстни съперници – става ужасно раздразнителна. Завладян от психотичен пристъп, Ван Гог реже собственото си ухо и слага край на една мечта, която все пак продължава да се спотайва в образа на японски оттенък.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: independent.co.uk, pinterest.com