Отрязал ли си е Ван Гог наистина ухото?

Учен, който изследва живота и делата на Винсент Ван Гог, е открил непознат досега документ, който обяснява каква част от ухото си е отрязал великият художник през 1888 г.

Новооткритата информация не просто слага край на дебата дали Ван Гог наистина се е самонаранил, но и разбива мита, че е дал отрязаното си ухо на проститутка, на име Рошел.

Нека ви припомним и историята накратко. През 1888 г. на Бъдни вечер, в изблик на лудост Ван Гог си отрязва ухото, увива кървящата си глава в един парцал, отива до близкия публичен дом и подарява отрязаното ухо на проститутката Рошел, която веднага припада.

Ван Гог едва не умрял от раната и се събудил малко по-късно в една болница. След това историята поема по различни пътища и учените предлагат различни финали.

Но след повече от век по-късно, истината най-сетне бе разкрита. Или поне доколкото може да вярваме на открития документ.

Той представлява скица, нарисувана от лекаря, който се погрижил за раната на художника в болницата. Намерена е от Бернадет Мърфи, докато търсела нови доказателства за книгата си Ухото на Ван Гог. Тя излезе на 12 юли и представя подробности за пребиваването на Ван Гог в Арл, Франция, където се случва и инцидентът.

Изображението по-долу показва, че Ван Гог е отрязал почти цялото си ухо, като от него е останало само малко от месестата част. Дълго време историците вярваха, че той е отрязал само долната му част.

Мърфи попаднала на документа през 2010 г., докато се ровела в архивите на Ъруин Стоун – писател, който документира осакатяването на Ван Гог в първия си роман.

Според Мърфи, скицата е създадена през 1930 г., когато Стоун отишъл във Франция и се срещнал с Феликс Рей, лекарят погрижил се за Ван Гог в нощта на Бъдни вечер. Той го помолил да му нарисува скица на нараняването на художника и докторът откъснал лист от бележника си за рецепти и го направил. Първо скицирал главата на художника, преди да се самонарани с ножче за бръснене, а после и след осакатяването.

Но Мърфи получила и още малко информация – за т. нар. Рошел, която се оказало, че нито се казва Рошел, нито е проститутка. Момичето всъщност носело името Габриел и работело като прислужница в бордея, който посещавал Ван Гог. До Втората световна война законите във Франция забранявали момичета под 20 години да работят като леки жени, а Габриел била на 19. Освен това лицето й било обезобразено от едно куче и вероятно част от ухото й липсвало.

Затова, когато известният художник си отрязал ухото, той всъщност се опитал да направи мил жест към момичето, предлагайки й собствената си плът… да, знаем, че това звучи ужасно, но наистина е по някакъв начин мило.

Може би някой ден ще разберем всички подробности около историята на Ван Гог. Или пък не – само времето ще покаже.