Васко Кръпката: Винилът си остава най-интересният начин за слушане на музика

Отскоро е факт първата плоча на Васко Кръпката, легендарният фронтмен на Подуене Блус Бенд, една от най-известните рок-групи от последните 30 години. В това интервю ще ви разкажем повече за магията на винила, най-вълнуващият начин да слушаш музика.

Как се случи плочата на Васко Кръпката?

Това ми е стара мечта, напълно разбираема за всеки колекционер на музика. Като малък, понеже бяхме бедно семейство, много исках да имам хубав магнетофон или грамофон. Сега, на стари години, мога да си ги позволя и с голямо удоволствие обръщам внимание на хобито си. Плочите дълго време бяха почти забравени като формат, но в последните няколко години имат своето завръщане – и като мода и като формат. Минахме през всички възможни формати (магнетофонна лента, касети, плочи, dvd, blue-ray и така нататък), но винилът остана най-интересния и вълнуващ начин да слушаш музика. Дигитализацията доведе до това, че музиката стана лесен фон за всичко. Мр3 уби всичко, а мен ми се стори, че това е най-удачното време за връщане обратно към плочите. За човек като мен, който постоянно пътува, моят бус – Блус Бус Росинант 11-ти е най-доброто място за слушане на музика. Там плочи не мога да си пусна, но за сметка на това, у дома мога.
Решихме това да се случи за 30-тата годишнина на Подуене Блус Бенд, а срещата с един друг винилов маниак – Трифон от Hot Shot Vinyl ми помогна това да се случи. Това е първата ми самостоятелна, иначе преди това съм участвал като музикант и в плочите на Аеро, Сатурн и Старт.

Какво съдържа двойната плоча? Кои са известните песни, които съдържа тя? А по-неизвестните?

Тя съдържа някои от най-известните ми песни от самото начало на групата (90-те години на 20 век), както и някои по-нови, записани вече в последно време. Отне ми доста усилия да събера и подредя песните, все пак, това е плоча и си има изисквания – подредба, времетраене, звук. Мисля, че се получи много добре.

Много са интересни точно първите записи на Подуене Блус Бенд, записани полулегално в студиото на Балкантон. Вкарахме китарите през оградата, по обяд влязохме „уж до кафенето“, инструментите бяха включени, на един дъх буквално изкарахме и първите записи – на магнетофонна лента, на живо, без никакво смесване. В плочата са оригиналните варианти, можете да усетите енергията от онова време.
Песните станаха много популярни, до 1994 бяхме издали вече три албума, в България се зараждаше нормален музикален пазар. После дойдоха мутрите и разбиха всичко, за да наложат своя „поп-фолк“. Буквално с бухалките го направиха, народът си искаше своята музика, а му набутаха „кючеците и гюбеците“.

Факт е, че имам 18 албума, а те могат трудно да бъдат намерени. Сега обикаляме доста из България и по света и продаваме по концертите – най-нормалното място за това. Ние продаваме най-добре там, както и във специализираните магазини за музика.

Чува ли се нещо и за нова плоча/албум? Трудно ли е да издадеш албум сега в България?

Аз съм почти готов с песните за нов албум, но тази година ще е натоварена с няколкото фестивала, които организирам – „Благоевград Blues & Jazz“, „30 години ПББ“ на 24 април в зала „Универсиада“ и „Цвете за Гошо“. Не мисля, че преди края на годината ще успея с албума, но преди това може да се случи и втори тираж на плочата, поради големия интерес.

Трудно ли е да се издаде нов албум от български музикант?

Не, никак не е трудно. Трудното е да имаш идеи за твои песни, които да се наложат. Глупаво е да копираш чужди стандарти, да се кръщаваш с чуждо име и да пееш на английски. В предаването ми по телевизия „Скат“ най-редовно питам музикантите къде искат да свирят. Всеки си мечтае за стадион „Уембли“, пък аз искам да напълня стадиона в Кнежа или пък в Пловдив. Защо не и в Стара Загора? Търся контакта с публиката, а тя навсякъде е еднаква.

Кое ви харесва от съвременната българска музика?

Има страхотни неща, на световно ниво – Odd Crew, Силует от Бургас, Black Crowes от Благоевград. В София има над 45 клуба за жива музика, редовно посещавани от туристи. Те харесват атмосферата.
Да, няма пазар, няма продуценти и спонсори, но това е по-интересно, като си го направиш сам. Беден и свободен – това е добро усещане. Хората, които обичат нашата музика – това са нашите „спонсори“ – не толкова на пари, а на част от сърцето си.

Какво друго от историята на българската музика би си струвало да се издаде на плоча?

На всяка цена – Милена, Георги Минчев, Валди Тотев, Кирил Маричков. Те са важна част от българската музикална култура.

Отиде ли си комунизмът? Това беше най-популярната  ви песен. Случи ли се това, което няколко поколения чакаха?

Вероятно ще се наложи да припомня последните строфи на песента:
Диктатори сменяват,
отново управляват,
лъжата си остава,
заборчава таз държава.
Архиви унищожават,
хората отчуждават,
в чужбина заминават,
но борбата продължава.
Борбата продължава, искам да ви го припомня!

Къде можем да открием плочата?

На всеки концерт с мое участие, в специализираните магазини – „Дюкян Меломан“, книжарници „Сиела“, в магазините за плочи навсякъде из страната.
Може да бъде намерен и на сайта на Hot Shot Vinyl.

Над интервюто работи: Ивайло Тончев

Изображения: Васко Кръпката, личен архив