Бебето, изоставено в телефонна кабина: развръзката 64 години по-късно

от 23 авг 2018г.

През 1954 г. доставчици на хляб намират бебе, увито в одеяло и поставено в кашон във вътрешността на телефонна кабина. Ще отнеме 64 години и ДНК тест за разрешаването на мистерията "Малкото момче със сините очи".

Стив Денис позира за снимка във Финикс

Денис е бебето, изоставено в телефонна кабина в Ланкастър, Охайо, по-късно осиновено във Финикс. Днес той има две дъщери – на 18 и 14 години, които му подаряват ДНК тест към Ancestry.com за определяне на етническа принадлежност и откриване на роднини. С резултатите пристига и съобщение от човек, който е използвал същата платформа и твърди, че е негов първи братовчед.

Сините му някога очи са потъмнели в кафяво, но 64-годишният Стив Денис знае, че е бил онова двумесечно бебе без рождена дата и родители. Вместо това, неговият акт за раждане описва мястото, на което е открит онази сутрин: телефонна кабина (и бивш ресторант) близо до границите на Ланкастър. Той е увит в одеяло и поместен в кашон за поне три или четири часа преди доставчиците на хляб да забележат, че нещо се движи в кабината.

В продължение на години Денис не вярва, че историята е истина. Звучи твърде пресилено. Той също така никога не очаква да открие биологичната си майка. Денис си спомня, че когато е на 3 години неговите родители – Стенли и Вивиан Денис – му казват, че е осиновен.

"За щастие, моите родители споделиха с мен, че съм осиновен, вероятно по времето, когато бях около 3 годишен", коментира той. Едва когато навърших 15 или 16 г. дочух странната история, че съм бил намерен в телефонна кабина."

Първоначално полицията не е сигурна дали детето е жертва на отвличане или преминаващ шофьор го е оставил там. Вторият вариант е приоритизиран, тъй като не постъпват последващи доклади за изчезнали деца. Родителите на бебето остават неизвестни. Вестник ("The Eagle-Gazette") публикува няколко статии за събитието, първата от които гласи: "…бебето беше оживено, но студено и до него беше намерена пълна бутилка с мляко, също студена. Физическото му състояние се оказа в нормите."

Вестник

След първия публикуван материал редица хора проявяват интерес в подпомагането или осиновяването на бебето. Денис е настанен в дом за деца и осиновен от семейство Денис през февруари, 1955 г. След направеният през януари 2018 г. ДНК тест с Денис се свързва негов братовчед.

"Мисля, че знам коя майка ти, бяха думите му", споделя Денис. През целия си живот сме чували за оставеното в телефонна кабина бебе, с което имаме роднинска връзка. Беше нещо като тайна."

Денис се свързва с полусестра си благодарение на своя братовчед, която потвърждава резултатите с друг ДНК тест. Най-накрая майка му се съгласява да се срещне с него. Жената е над 80-годишна и спомените й са размити. Денис разбира от сестра си, че тя е била на 18 години, когато го е родила. Тогавашния й приятел й обещава брак, при условие, че изоставят детето. Двойката предприема пътуване към Охайо от Кентъки, по време на което Денис се ражда в болница. При завръщането си Мериленд бащата на Денис спира и го оставя в кабината. След това изчезва. По-късно майка му се омъжва за друг човек, от когото има две дъщери.

Денис с неговата майка (осиновителка)

"Моите истински родители, разбира се, са моите осиновители. Не бих могъл да мисля по друг начин.Все пак съм любопитен за истинската си дата на раждане, но според сестра ми едва ли майка ми ще успее да си спомни. Тя е стара жена и нямам желание да я притеснявам. Ще съм благодарен просто да се срещна с нея, ще приема всяко нещо, което се чувства удобно да сподели с мен."

Денис признава, че е имал добър живот. Бил е в Корпуса на мира, пътувал е много, има невероятни деца и съпруга, а наскоро се пенсионира като хиропрактор.

Редактор: Наталия Тотева

Източник: wtop.com

Снимки: eu.lancastereaglegazette.com

Още по темата: