Атлас на човешките чувства: вижте как частите на тялото реагират на различните емоции

Чувствата, които всеки от нас изпитва, са неделима част от живота ни. Те му придават цвят и смисъл. Учени успяват да определят мястото на цели 100 емоции. Те свързват физическите усещания с духовните възприятия.

Експертите ги групират в 5 групи: положителни емоции, негативни емоции, когнитивни процеси, соматични състояния и хомеостатични (стабилни) състояния.

Изпитваме чувства постоянно, освен когато спим, ако сме претърпели мозъчно увреждане или сме подложени на специфично медикаментозно лечение, което води до промени в състоянието на централната нервна система. Едва ли има човек, за когото да не е любопитно как точно е организиран духовният и емоционалният ни свят. Различните външни и вътрешни факти, които се обработват несъзнателно от нас, намират израз в също толкова разнообразни субективни преживявания – уникалният начин, по който се чувстваме в резултат на случващото се около нас. Така например, коренно различни са усещанията, с които свързваме опитите си да си спомним точното заглавие на някоя отдавна прочетена книга и тези, които асоциираме с пронизващото главоболие при висока температура.

Има много дефиниции за това какво всъщност са чувствата. Тук ще се ограничим с формулировката, че те представляват текущото и напълно субективно състояние, в което се намира отделният човек. Тези вътрешни усещания определят и формират духовния ни живот и разкриват благосъстоянието ни.

Тялото ни е динамична система, която се адаптира към постоянно настъпващи промени. Те са свързани с благосъстоянието ни, физическата ни активност, нивата на стрес и емоционалното ни състояние.

Регулирането на емоциите е ключово умение за оцеляване

Оцеляването на всеки организъм зависи до голяма степен от способността му да поддържа относително стабилна физиологията си. Ето защо сме се научили да следим и усещаме някои основни физиологични показатели, като например жажда и глад.

При чувствата се наблюдава и така нареченото степенуване на интензитета. Обръщали ли сте внимание как сърдечните и храносмилателните процеси в тялото остават някак незабелязани, но не бихме могли да потиснем смазващото чувство след вестта, че сме загубили близък приятел завинаги? Благодарение на умението ни да подреждаме по важност чувствата и усещанията си, успяваме да разграничим кои са наистина важни и кои – не. Така даваме приоритет на онези, които трябва незабавно да бъдат адресирани.

Картографиране на човешките емоции - експериментът

Физически усещания като топли вълни, топка в стомаха, гъдел под лъжичката, гадене, прималяване, "кипване" на кръвта и други подобни, с които човек описва определени състояния на силна емоционална възбуда, са напълно реални и вече са "картографирани". От поместената по-долу графика можете да видите как различните емоции влияят на човешкото тяло, създавайки зони на повишена или понижена активност. Графиката е резултат от задълбочения труд на екип от Лабораторията по въпросите на човешките емоции от университета „Tampere“ и университета „Aalto“.

В изследването на финландските биомедицински инженери участват над 1000 доброволци.

Червените тонове индикират регионите с повишена сензитивност, докато синьо-черната цветова гама показва онези части от тялото, които са с притъпена или силно намалена чувствителност.

Участниците в проучването, сред които финландци, шведи и тайванци, е трябвало да изгледат серия видеоклипове и фотографии и да чуят няколко истории, провокиращи специфични емоции у психически здравия човек. Те са били помолени да маркират онези зони от собственото си тяло, дигитално възпроизведено под формата на силует, в които усещат някаква реакция, докато преживяват съответните емоции.

Така всеки участник е имал възможността да "картографира" своето тяло според субективните си усещания, възбудени от емоции като щастие, тъга, любов, ярост, изненада, срам, гордост и други.

Както може да се предположи, на двата полюса на сензитивните възприятия се намират щастието и депресията, а след щастието чувството на любов активизира тялото в най-голяма степен. Тъгата и безразличието пък в най-малка степен провокират някаква физическа изява у човека, както е видно от показаната графика /депресията и безразличието са единствените емоции, за чието "картографиране" изобщо не е използван червен цвят/.

Изследването, публикувано в научното издание „Proceedings of the National Academies of Sciences“, свидетелства още, че емоциите, които в най-голяма степен са свързани с човешките взаимоотношения, създават усещания в ръцете, докато почти всички емоции, с изключение на апатията и депресията, активизират гръдния кош. Също така учените установяват, че етническите и културните различия между участниците /някои от тях са европейци, а други азиатци/, не влияят на физическите възприятия, с които описват емоциите си.