Притча за четирите свещи

Четири свещи изгаряли бавно, усамотени в една стая. Царяла абсолютна тишина наоколо, когато изведнъж се дочул разговор:

- Аз съм "МИР" - хората не се опитват да ме задържат. Мисля, че не съм нужен - и изгаснала.

Втората свещ рекла:

- Аз съм "ВЯРА". За съжаление хората смятат, че нямат нужда от мен. Няма смисъл да продължавам да горя. - Щом казала това, тя в миг изгаснала.

Третата свещ казала с тъга:

- Аз съм "ЛЮБОВ". Вече нямам същата сила, която имах преди. Хората често ме забравят. Забравят дори да обичат най-близките си... - и угаснала.

Малко след това, едно малко момче влязло в стаята.

- Какво се е случило? Не биваше да угасват... - рекло момчето и започнал да плаче.

Тогава четвъртата свещ се обадила:

- Не се страхувай. Докато аз горя, ще можем да запалим и другите свещи. Аз съм "НАДЕЖДА".

Момчето се усмихнало през сълзи, взело свещта и запалило останалите.

Огънят на надеждата винаги трябва да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да поддържа огъня на мира, вярата и любовта.